Докато седяха в служебната кола и гледаха към мотела, Бош й разказа за недовършения надпис, който беше намерил върху тръбата при язовира, и за анонимното телефонно обаждане на номер 911. Спомена, че според него боята и гласът принадлежат на един и същи човек: Едуард Нийз, познат още като Шаркаи.
— Тези хлапаци, избягалите от къщи, образуват улични банди — рече Бош, излизайки от колата. — Е, не точно като истинските банди, а колкото да се защитават и да вършат заедно работата си. Според информацията от Отдела за борба с уличната престъпност групата на Шаркаи се навърта около „Синият замък“ от два месеца насам.
Докато затваряше вратата на колата, Бош забеляза една друга кола да спира недалеч от тях. Той я огледа крадешком, но не му се видя позната. Стори му се, че вижда вътре две фигури, но колата беше твърде далеч, за да може да бъде сигурен, че това са Люис и Кларк. И той се отправи по настланата с камъни алея към входа на мотела, минавайки под счупения неонов надпис на рецепцията.
Вътре Бош видя един старец, седнал зад остъклено гише, който четеше вестник. Той не вдигна очи от четивото си, докато Хари и агент Уиш не застанаха пред гишето.
— Кажете, господа служители на закона, какво мога да направя за вас?
Беше невзрачен старец, който отдавна беше престанал да се интересува от всичко останало освен залаганията на конни надбягвания. Познаваше ченгетата, преди още да са извадили значките си. Знаеше и как да им даде сведенията, които искат, без много да се суети.
— Хлапето на име Шаркаи — рече Бош — в коя стая живее?
— Номер седем, но в момента го няма. Моторетката му обикновено е ей там отпред, когато той е тук наоколо. Сега я няма, значи и него го няма… най-вероятно.
— Най-вероятно значи. А има ли някой друг в номер седем?
— Разбира се. Тук винаги има някой.
— На първия етаж ли е?
— Аха.
— Има ли задна врата или прозорец?
— Има и двете. Отзад има плъзгаща врата. Струва скъпо Да се махне.
Старецът се протегна назад към таблото с ключовете и откачи от кукичката номер седми. След това го пъхна през отвора под стъклото на гишето.
Детектив Пиърс Люис намери в портфейла си старо картонче от автоматична теглилка и го използва да си почисти зъбите. В устата си имаше вкус, сякаш някъде из нея все още се беше притаило парченце салам от закуската. Той задочна да човърка зъбите си с картончето, докато ги усети чисти. После издаде мляскащ звук, разкриващ някакво неудовлетворение.
— Какво? — запита детектив Дон Кларк. Той познаваше всеки нюанс от поведението на партньора си. Човъркането на зъбите и пляскането показваха, че нещо го тревожи.
— Мисля, че ни усети — рече Люис, след като изхвърли картончето през прозореца на колата. — Забелязах как хвърли набързо един поглед насам, докато слизаше от колата Той беше доста бърз, но ми се струва, че ни откри.
— Не ни е усетил. Ако беше, щеше веднага да дотича право при нас и да започне да се обяснява. Те винаги така пра вят — вдигат олелия, пускат жалби. Тоя щеше веднага да насъска Лигата за защита на полицията срещу нас. Казват ти, ченгетата хич ги няма да усещат кога имат „опашка“.
— Е… Дано е така — рече Люис.
Той се поотпусна за миг, но не съвсем. Този път не искаше да сплескат работата. Тъкмо беше спипал Бош за топки те, когато онази летяща челюст, Ървинг, им нареди да с: оттеглят и Бош се изплъзна. Този път нямаше да допусне това, обеща си наум Люис. Този път ще докарат нещата док рай.
— Разбираш ли нещо? — запита той партньора си. — Какво мислиш, че правят онези двамата в такъв бордей?
— Търсят нещо.
— Ебаваш ли се с мен? Наистина ли мислиш така?
— Божичко, какво ти става днес?
Люис отмести очи от мотела и погледна Кларк, който беше свалил облегалката под ъгъл шейсет градуса и седеше с ръце в скута си. Така както беше, със слънчевите очила с огледални стъкла, човек не можеше да прецени дали спи или не.
— Защо не вземеш да водиш бележки? — рече Люис на висок глас.
— Като искаш бележки, що не си ги водиш сам бе, човек?
— Защото аз шофирам. Винаги е така: ти не искаш да караш, затова ще водиш бележки и ще правиш снимки. Така сме се разбрали. А сега запиши нещо в тефтера, та да има какво да покажем на Ървинг, като се върнем. Инак ще ни пусне едно Пе-Ре и „сбогом, Бош“.
— Казва се „ще ни издаде заповед за прекратяване на разследването“. Нека не използваме съкращения дори в нашия служебен език…
— Майната ти!
Кларк се изкиска тихичко, после извади бележник от вътрешния джоб на сакото и една писалка „Крос“ с позлатено перо от горния джоб на ризата си. Когато Люис се успокои, че колегата му е започнал да води бележки, и погледна отново към мотела, забеляза едно момче с дълга руса коса, сплетена на плитчици, което идеше откъм горния край на улицата, яхнало жълт мотопед. Момчето направи две кръгчета пред мотела и спря зад колата, от която бяха слезли БОШ и жената от ФБР. После мина отстрани, заслони очи с ръка и надзърна вътре през страничното стъкло.