— При мен също.
Бош отиде до плъзгащата врата и погледна навън. Уиш беше застанала зад един мъж, който беше вдигнал ръце и ги беше опрял върху задната стена на мотела. Беше на около тридесет години, с бледа кожа на човек, който току-що излиза от местния затвор след едномесечно задържане. Панталоните му отпред бяха разкопчани. Карираната му риза беше закопчана накриво. Той гледаше надолу към земята с вторачен поглед на човек, който няма подръка никакво обяснение, но се нуждае на всяка цена от подобно. Бош веднага беше впечатлен от очевидното решение на човека да закопчае ризата си преди панталоните.
— Той е чист — рече Уиш. — Само изглежда малко шашардисан.
— Изглежда малко като някой, който е правил секс с малолетна, ако държиш да си губиш времето с това. Ако не, можеш да го пуснеш.
Бош се обърна към момичето на леглото.
— Без майтап, на колко си години и колко ти плати тоя? Не съм дошъл тук за тебе.
Тя помисли малко, но Бош не откъсваше очи от нейните.
— Почти съм на седемнайсет — рече момичето с глас, издаващ отегчението й. — И не ми е платил нищо. Каза, че щял да се отчете, но още не бяхме стигнали дотам.
— Кой е тук главният, Шаркай ли? Не ви ли е казал първо да вземате парите?
— Шаркай не стои тук постоянно. И откъде знаете името му?
— Ами чухме да го споменават из махалата. Къде е той днес?
— Казах ви, не знам.
Мъжът с карираната риза влезе през предната врата, последван от Уиш. Ръцете му бяха зад гърба, оковани в белезници.
— Смятам да го задържа. Тая работа мирише на извращение. Момичето няма повече от…
— Тя ми каза, че е на осемнайсет — почти извика Карираната риза.
Бош отиде до него и разтвори ризата му с един пръст. Върху гърдите на мъжа имаше татуиран син орел с разперени криле. В ноктите си носеше кинжал и нацистка свастика. Отдолу се четеше надпис: „Една нация“. Бош знаеше, че се има предвид арианската нация — затворническа групировка на бели националисти. Той пусна ризата на мъжа.
— Ей, от колко време си на свобода? — запита Бош.
— Хайде стига бе, човек — рече Карираната риза. — Това са глупости. Тая ме хвана на улицата и ме доведе тук. И ме оставете, по дяволите, поне да си закопчея проклетите гащи.
— Я си ми давай парите бе, шибаняк! — извика момичето.
Тя скочи от леглото, изпускайки чаршафа на земята, и се хвърли напред гола, с протегнати ръце към джобовете на панталона на мъжа.
— Махнете я от мен, махнете я от мен! — завика той, като се мъчеше да се опази от ръцете й. — Виждате ли сега, а? Нея трябва да окошарите, не мен.
Бош се намеси и ги раздели, а после избута момичето обратно до леглото. Мина отзад на мъжа и каза на Уиш:
— Дай ми ключовете си.
Тя обаче не помръдваше, затова Бош извади своите собствени ключове за белезници. Отключи ги и поведе Карираната риза навън. Отвори вратата и го избута пред себе си. Мъжът спря в антрето, да си закопчее панталоните, което даде време на Бош да настъпи фаса си на земята.
— Изчезвай сега, късогледко — рече той, докато мъжът пристъпяше с несигурна крачка из антрето. — Днес е твоят щастлив ден.
Когато Бош се върна в стаята, момичето се беше увило отново в мръсния чаршаф. Той погледна Уиш в очите и видя там гняв. Знаеше, че гневът й не беше отправен само към мъжа с карираната риза. Бош погледна момичето и каза:
— Вземи си дрехите, или в банята и се облечи. — Когато то дори не помръдна, Бош рече: — Добре тогава. Да вървим в участъка!
Момичето грабна няколко дрешки от пода и изтича към банята, оставяйки чаршафа да падне, а той се обърна към Уиш.
— Имаме толкова много друга работа — започна Бош. — Щеше да си изгубиш целия следобед, докато вземеш показания от нея и подготвиш обвинение срещу онзи тип. Всъщност това е случай от компетенцията на градската полиция, така че аз би трябвало да го задържа. Освен това не е ясно как биха се развили нещата по-нататък. Достатъчно е окръжният прокурор само да види момичето и онзи ще се отърве леко, ако изобщо се стигне до процес. Не си струва усилията. Това тук е грубата действителност, агент Уиш.
Тя го изгледа с нескрита омраза в очите — същата омраза беше видял в очите й в ресторанта, когато я стисна за китката, за да я спре.
— Бош, аз бях решила, че си струва усилията. Не прави това никога вече.
Стояха един срещу друг, опитвайки се да се преборят само с погледи, докато момичето излезе от банята. Беше облечено в избелели джинси, съдрани на коленете, и черно бюстие. Нямаше обувки и Бош забеляза, че ноктите на краката й също бяха лакирани в червено. Момичето седна на ръба на леглото, без да каже нищо.
— Трябва да намерим Шаркай — рече Бош.