— С какво искате пицата? — попита момчето.
— Ти с какво я обичаш?
— Със салам и червен сос. Мразя аншоа.
— Значи тогава нека бъде с аншоа.
Бош се качи отново в оперативната стая. Когато стигна до малката стаичка за разпити, Уиш и Шаркай седяха и мълчаха и на него му се стори, че не бяха си говорили много. Уиш седеше отдясно на момчето. Бош зае стола от лявата му страна. Единственият прозорец на стаята беше малкото квадратно огледално стъкло на вратата. Отвън можеше да се гледа навътре, но обратното — не. Бош реши да започне открито с момчето от самото начало. Вярно, че беше още хлапе, но вероятно беше по-умно от повечето възрастни мъже, които бяха седели на „пързалката“ преди него. Ако усетеше някаква нечестна игра, щеше да започне да отговаря на въпросите с едносрични думи.
— Шаркай, ще трябва да записваме този разговор, понеже може да се наложи да го прослушваме отново по-късно — започна Бош. — Както вече казах, не си заподозрян, затова няма защо да се притесняваш от това, което ще кажеш, освен ако, разбира се, не започнеш да разказваш как ти си извършил всичко.
— Ето на, виждаш ли? — запротестира момчето. — Знаех си, че ще обърнеш натам нещата и ще искаш да запишеш всичко, което кажа. Мамка му, бил съм вече в една от тези стаи и преди, да си знаеш.
— Точно затова нямаме намерение да се бъзикаме с теб. Нека започнем записа с това: аз съм Хари Бош от Лосанджелиския полицейски участък, това тук е Еленър Уиш, от ФБР, а ти си Едуард Нийз, известен още като Шаркай. Искам да…
— Какви са сега пък тия говна? Да не би онзи, заварения в тръбата, да е самият президент? Какво прави тук ФБР?
— Шаркай! — изрече Бош на висок глас. — Я по-кротко! Това е нещо като обмяна на опит. Също както когато си ходил на училище и при вас са дошли деца от Франция или някъде другаде. Мисли си, че тя е от Франция. Тя просто ще наблюдава и ще се учи от хода на разпита. — Бош се ухили на Уиш и й намигна. Шаркай също погледна към нея и се опита да се усмихне. — Първи въпрос, Шаркай. Нека го отхвърлим, както си е редът, за да стигнем до същината. Ти ли оправи онзи тип горе при язовира?
— Мамка му, не. Виждам, че…
— Чакайте, чакайте — намеси се Уиш. — Погледна Бош и Каза: — Може ли да излезем навън за малко?
Бош стана и излезе. Тя го последва и този път сама затво-Ри вратата след себе си.
— Какво правиш всъщност? — запита я той.
— Ти какво правиш? Няма ли да прочетеш правата на това момче, или искаш да опорочиш разпита от самото начало?
— За какво говориш? Нали той не го е извършил и не е заподозрян. Просто му задавам въпроси, тъй като искам да установя някаква схема в хода на разпита.
— Още не сме сигурни, че тай не е убиецът. Смятам, че трябва да му прочетем правата.
— Ако направим това, той ще си помисли, че го смятаме за заподозрян, а не за свидетел. После със същия успех можем да си поговорим със стените. Той няма да си спомни нищо.
Тя влезе отново в стаята за разпити, без да каже нито дума Бош я последва и подхвана оттам, откъдето беше прекъснал без да споменава за никакви права.
— Ти ли оправи онзи в тръбата, Шаркай?
— Не бе, човек. Само го видях там, и толкова. Вече беше мъртъв.
Докато казваше това, момчето погледна надясно към Уиш, После се придърпа нагоре върху стола си.
— Добре, Шаркай — продължи Бош. — Между другото на колко години си, откъде си, кажи ми няколко неща от този сорт.
— Почти съм на осемнайсет, мой човек, когато ще бъда вече свободен — рече момчето, гледайки Бош право в очите — Майка ми живее в Чатсуърт, но аз се опитвам да не живея с… ама нали всичко това вече е записано в едно от малките ти тефтерчета бе, човек.
— Ти обратен ли си, Шаркай?
— Съвсем не, мой човек — отвърна момчето, издържайки погледа на Бош. — Аз само им продавам снимки. Голяма далавера, ти казвам. Но не съм един от тях.
— Ти не само им продаваш снимки, нали така? Изкарван и по някой кинт отгоре, щом падне случай. Понатупваш ш кого, вземаш му паричките. Че кой е луд да вземе да се оплаче, нали така?
Сега вече Шаркай погледна към Уиш и вдигна ръка.
— Аз такива гадости не върша. Мислех, че ще си говорим за мъртвия човек.
— Ние това и правим, Шаркай — рече Бош. — Просто искам да разбера с кого си имаме работа, това е всичко. Започни отначало. Разкажи ни цялата история. След малко ще пристигне пицата, която съм поръчал, а имаме и още цигари. Не бързаме за никъде.
— То и няма да отнеме много време. Аз не съм видял нищо друго освен трупа вътре в тръбата. Надявам се пицата да не е с аншоа.
Той каза това, гледайки към Уиш, докато се придърпваше на стола. Беше си изработил схема за разпита, съгласно която щеше да гледа Бош, когато казва истината, а към Уиш — когато криеше нещо или направо си лъжеше. Измамниците винаги предпочитаха жените, помисли си Бош.