— Какво желаете? — запита той.
— Полковник Скейлс? — рече Бош.
— Точно така. От полицията ли сте?
Бош кимна и се представи. Скейлс не изглеждаше твърде впечатлен дори когато беше споменато ФБР.
— Спомняте ли си, че преди седем или осем месеца ФБР поиска от вас информация за Уилиям Медоус, който е прекарал тук известно време? — запита Уиш.
— Разбира се, че си спомням. Помня всеки път, когато някой от вашите хора се обажда или идва насам да пита за някое от моите момчета. Неприятно ми е и затова го помня. Нещо повече ли искате за Били? Да не е загазил нещо?
— Вече не — каза Бош.
— Какво значи това? — запита Скейлс. — Казвате го така, сякаш е умрял.
— Не знаехте ли? — рече Бош.
— Ама разбира се, че не знам. Разкажете ми какво е станало с него.
На Бош му се стори, че долови искрена изненада, а после и сянка на тъга по лицето на Скейлс. Новината беше болезнена.
— Беше намерен мъртъв преди три дена в Лос Анджелис. Убит. Смятаме, че смъртта му е свързана с едно престъпление, в което той е участвал през миналата година и за което сигурно сте чули при предишния контакт с ФБР.
— Оная работа с тунела ли? Банката в Лос Анджелис? — запита той. — Знам само това, което ФБР ми каза. Само толкова.
— Чудесно — рече Уиш. — Искаме от вас по-подробна информация за това, кой е бил тук по време на престоя на Медоус. Прегледахме досието му и преди, но сега проверяваме отново. Търсим нещо, което да ни помогне. Ще ни сътрудничите ли?
— Аз винаги съм сътрудничил на вашите хора. Макар да не ми е по вкуса, понеже мисля, че поне в половината от случаите стреляте напосоки. Повечето от моите момчета не се забъркват в нищо, когато излязат оттук. Ние водим добър архив. Ако Медоус е извършил това, което казвате, то той е изключение.
— Разбираме — рече тя. — Всичко ще бъде строго поверително.
— Хубаво тогава, влезте в канцеларията ми и задайте въпросите си.
Влизайки през входната врата, Бош видя две дълги маси насред това, което навремето е било дневна стая на къщата ранчо. Около двадесет мъже седяха пред чинии с печено пилешко и гарнитура от зеленчуци. Никой не погледна към Еленър Уиш, понеже мъжете тъкмо казваха едва чуто някаква молитва, свели очи и скръстили ръце. Бош забеляза, че почти всички имаха татуировки по ръцете. Когато приключиха с молитвата, вилиците им заработиха като по команда. Едва тогава няколко от мъжете хвърлиха по един одобрителен поглед на Уиш. Човекът, който беше излязъл по престилка на външната врата, сега стоеше на вратата на кухнята.
— Полковник, ще обядвате ли с хората днес, сър? — провикна се той.
Скейлс кимна и каза:
— Идвам след няколко минути.
Минаха по един коридор и влязоха през първата врата, за да се озоват в канцелария, която преди е била спалня. Вътре имаше бюро с размерите на врата. Скейлс посочи към двата стола пред него. Бош и Уиш седнаха, докато той се настани в тапицираното кресло зад бюрото.
— И така, аз знам със сигурност това, което съм длъжен да ви дам като информация, както и това, за което изобщо не следва да отварям дума. Готов съм на всичко, стига да мога да ви помогна и да имаме разбирателство. А за Медоус… аз си знаех, че рано или късно ще свърши по начина, по който казахте. Молех се на Господа Бога да го закриля, но си знаех. Ще ви помогна, понеже в един цивилизован свят никой не би трябвало да отнема живота на друг. Никой.
— Полковник — започна Бош, — оценяваме желанието ви да ни помогнете. Преди всичко искам да знаете, че сме наясно каква работа вършите вие тук. Знаем, че сте спечелили уважението и доверието както на щатските, така и на федералните власти. Нашето разследване върху смъртта на Медоус обаче доведе до заключението, че той е бил замесен в заговор с други хора, които са имали същите умения като него и…
— Искате да кажете, че са ветерани — намеси се Скейлс. Той беше захванал да пълни една лула с тютюн от металната кутия на бюрото му.