— Вероятно. Още не сме установили самоличността им, затова не е съвсем ясно. Но ако приемем, че е така, съществува възможност участниците в цялото начинание да са се срещнали тук. Наблягам на думата „възможност“. Затова нещата, които искаме от вас, са две: да прегледаме абсолютно всичко, което имате за Медоус, и списък на всички, които са били тук през десетте месеца, през които е бил и той.
Скейлс си тъпчеше лулата и сякаш не обърна внимание на това, което беше казано току-що. След малко той рече:
— С досието му няма никакъв проблем — нали вече е мъртъв. Колкото до другото, май ще трябва да се обадя на адвоката си просто за да бъда сигурен, че мога да направя това. Ние тук работим по много солидна програма. А зеленчуците и парите, които ни дава щатът, не винаги достигат. Затова понякога вземаме тенекиената кутийка и тръгваме на просия. Разчитаме на дарения от обществеността, на разни благотворителни организации и прочие. Една лоша слава би пресушила източниците ни на средства по-бързо от сухия вятър на Санта Ана. Помогна ли ви, точно това рискувам. Другият риск е по отношение на загубата на доверие, което имат хората, идващи тук, за да започнат на чисто. Разбирате ли, повечето от онези мъже, които са били тук с Медоус, вече живеят нов живот. Те вече не са престъпници. Ако взема да давам имената им на всяко ченге, което се завърти Насам, едва ли ще помогна с това на моята програма, нали така?
— Полковник Скейлс, не разполагаме с време да чакаме адвокати да се занимават с това — рече Бош. — Разследваме Убийство, сър. Тази информация ни е необходима. Знаете, че можем да я получим, ако се обърнем към съответните Федерални служби, но това би отнело още повече време, отколкото намесата на адвоката ви. Можем също така да я получим със съдебно решение, обаче си помислихме, че един личен контакт би бил най-добър. Ние сме склонни повече ц от вас да пипаме дискретно, ако ни окажете сътрудничество.
Скейлс отново не помръдна и сякаш не ги слушаше. От лулата му се извиваше синьо облаче подобно на призрак.
— Разбирам — каза той накрая. — Тогава направо ще ви дам папките. — Скейлс стана и отиде до една редица бежови картотечни шкафове, подредени край стената зад бюрото му. Издърпа едно чекмедже и след кратко ровене извади оттам тънка картонена папка. Подхвърли я върху бюрото, близо до Бош. — Ето, това е досието на Медоус — рече той. — Сега да видим какво друго можем да намерим тук.
Скейлс отиде до първата картотека, която нямаше никаква маркировка. Преглед редицата папки в нея, без да извади нито една. Накрая избра една от папките, върна се и седна отново.
— Можете да прегледате тази папка на спокойствие, а аз ще ви фотокопирам всичко, което ви е нужно от нея — рече той. — Това е списъкът на преминалите през лагера. Мога да ви извадя имената на онези, които са били тук заедно с Медоус. Предполагам, ще ви трябват рождените дати и затворническите номера, нали така?
— Толкова стига, благодаря ви — рече Уиш.
Отне им само петнайсет минути да прегледат досието на Медоус. Той беше започнал кореспонденция със Скейлс една година преди да бъде освободен от Търминал Айланд. Имаше поддръжката на един затворнически свещеник и един психолог, който го познаваше добре, тъй като бяха го зачислили на работа към канцеларията на затвора. В едно от писмата си Медоус беше описал тунелите, в която е бил във Виетнам, и как те са го привличали с тъмнината си.
„Повечето от останалите момчета ги беше страх да слизат там долу — пишеше той. — Аз приемах с желание. Тогава още не бях наясно защо, но сега вече мисля, че просто съм се подлагал на изпитание. Удовлетворението, което получавах обаче, се оказа измамно. Чувствах се празен като дупките, в които воювахме. Сега се уповавам на Исус Христос и се чувствам пълноценен, съзнавайки, че Той е с мен. Ако ми бъде предоставена възможността, и под негово напътствие, бих могъл да направя правилния избор този път и да изляза завинаги извън решетките. Искам да напусна прокълнатата земя и да стъпя на благословената.“
— Добре скалъпено, но предполагам достатъчно искрено — рече Уиш.
Скейлс вдигна поглед от листа, върху който пишеше имена, рождени дати и затворнически номера.
— Той беше искрен — рече полковникът с тон, който не предполагаше, че би могло да бъде иначе. — Когато Били Медоус си тръгна оттук, аз мислех… бях сигурен, че е готов за излизане и е скъсал всички нишки, които го свързваха с наркотиците и престъпленията. Беше очевидно, че се е отърсил от тези изкушения. Съмнявам се обаче, че вие ще намерите тук това, което търсите. Ще ви дам тези имена, но те едва ли ще ви помогнат.