Нямаше достатъчно доказателства. Жертвите намирахме на отдалечени едно от друго места по цялото Западно крайбрежие. Знаехме от намерени по труповете косми, че убиецът носи перука или изкуствена брада, или нещо от този род. Жените вземаше направо от улицата и ние трябваше да установяваме местата и времето на последните им сеанси. Обикаляхме мотелите, но от тая работа не излезе нищо. Затова решихме, че онзи тип ги качва в кола, след което ги откарва някъде, може би у дома си или на някое друго място, което да е удобно, за да си свърши работата докрай. Започнахме да наблюдаваме булеварда и други подобни места, където работят проститутките, и сигурно сме развалили поне триста кефа, преди да попаднем на следа. Една сутрин, доста рано, в службата се обади някаква курва на име Дикси Маккуин и каза, че току-що се е изплъзнала на Кукловода. Щяла ли да получи награда, ако ни го предаде. Ние и без това получавахме подобни обаждания всяка седмица. Вече имаше единадесет убити жени и хората бяха изпаднали в паника.
— Спомням си — рече Уиш.
— Обаче Дикси беше нещо по-друго. Него ден бях нощна смяна в службата и лично аз приех обаждането. Отидох на Място да разговарям с нея. Каза ми, че този тип, който я наел някъде на булевард „Холивуд“, я завел в някакъв гараж, който използвал за живеене, в Силвърлейк. Докато онзи се събличал, тя отишла в банята. Влязла вътре и докато пускала водата, решила да погледне в шкафчето под мивката, вероятно да види дали има нещо, което си струва да бъде задигнато. Тогава видяла всичките онези малки шишенца ц кутийки, и изобщо женски вещи. Щом ги видяла, веднага направила връзката. Просто ей тъй: бинго! — това трябва да е човекът. Здравата се уплашила и решила на часа да духне. Излязла от банята и видяла, че онзи си лежи в леглото. Просто се измъкнала навън през входната врата.
Цялата работа беше в това, че ние не бяхме казали на пресата всичко за гримирането и по-точно онзи, който беше говорил пред журналистите, не беше разказал всичко до край. Знаехме, че онзи тип прибираше нещата за гримиране на жертвите. Чантите им намирахме, но вътре нямаше никаква козметика. Знаеш — червила, пудри и други подобни. И когато Дикси ми каза какво е видяла в шкафчето под мивката, това привлече вниманието ми. Разбрах, че не лъже.
Тъкмо това стана причина да се прецакам. Беше около 3 часът сутринта, когато свърших да говоря с Дикси. Всички в службата отдавна си бяха отишли в къщи. Стоях на улицата, където се бяхме срещнали с момичето, и си представях как онзи тип в един момент се усеща, че Дикси го е изработила, и офейква. Затова отидох до гаража сам. Дикси, разбира се, беше с мен, да ми покаже мястото, но не излезе от колата. Отдалеч забелязах светлината вътре. Обадих се за подкрепление на един от нощните патрули и докато чаках, видях през прозореца сянката на онзи тип да се движи напред-назад. Нещо ми подсказваше, че се готви за тръгване и си прибира всичките джунджурийки от шкафчето. А нямахме никакви веществени доказателства при единайсетте трупа. Трябваше ни това, което беше в шкафчето в банята. Другото ми предположение беше, че би могъл да има някой при него. Разбираш, някой на мястото на Дикси. Затова тръгнах. Бях сам. Останалото знаеш.
— Влязъл си вътре, без да си бил упълномощен — рече Уиш, — и си застрелял онзи тип, докато той е бъркал под възглавницата. После си казал при експертизата, че си сметнал ситуацията за неотложна. Онзи е имал достатъчно време да излезе и да си доведе друга проститутка. Това било основанието ти да влезеш без специално разрешение. Казал ей, че си стрелял, понеже си помислил, че заподозреният бърка за оръжие. Стрелял си веднъж, в горната половина на трупа, от пет или шест метра, ако си спомням добре доклада. Обаче Кукловода се оказва сам, а под възглавницата е била само перуката му.
— Екипът, който пристигна там, потвърди недвусмислено, че бях прав. Космите, намерени при две от убитите жени, съвпадат с тези от перуката, а пък гримовете от банята принадлежаха на осем от жертвите. Съмнение нямаше. Аз бях чист, а това беше Кукловода. И точно тогава се намесиха онези лешояди — Люис и Кларк. Притиснали Дикси и я принудили да подпише признание, че ми е казала предварително за това, дето онзи си оставял перуката под възглавницата. Не знам какво са използвали срещу нея, но мога да си представя. „Вътрешно разследване“ винаги е било наточено срещу мен. Те не обичат никой, който не е сто процента част от семейството. Повдигнаха срещу мен обвинение. Искаха да ме уволнят и да закарат Дикси пред съда да свидетелства срещу мен по обвинение в убийство. Бяха като две тлъсти бели акули, усетили кръв във водата.