Еленър една тогава осъзна, че е съвсем гола, и се отправи към фотьойла да вземе пеньоара си. След като го облече, тя влезе в банята и затвори вратата. Бош я чу да пуска водата. Още на първото позвъняване слушалката отсреща се вдигна и вместо „здрасти“, Джери Едгар каза само:
— Хари, къде си?
— Не съм си у дома. Какво има?
— Онова хлапе, дето го търсеше… което се беше обадило да 911… намери ли го?
— Да, ама пак го търсим.
— Кои сте това „вие“? Ти и жената от ФБР ли?
Еленър излезе от банята и седна на ръба на леглото до него.
— Джери, защо ми се обаждаш? — запита Бош. Една неприятна тръпка премина по тялото му.
— Как беше името на хлапето?
Бош беше още замаян. От месеци не беше заспивал толкова дълбоко и тъкмо сега трябваше да го събудят. Той не можеше да си спомни веднага истинското име на Шаркай, а не искаше да пита Еленър, понеже Едгар можеш да чуе гласа й и да разбере, че са заедно. Той погледна към нея и тъкмо когато тя се опита да каже нещо, Бош постави пръст върху устните си и поклати глава.
— Не е ли Едуард Нийз? — разчупи Едгар настъпилата тишина. — Нали така се казваше хлапето?
— Точно така — отвърна Бош. — Това е името му.
— Давал ли си му една от твоите визитни картички?
— Аха.
— Хари, не го търси повече.
— Кажи ми какво има.
— Ела и виж сам. Шаркай е тук в пешеходния тунел под паркинга на „Холивуд Боул“, точно под Кахуенга. Спри на източния край. Ще видиш колите.
Източният край на паркинга на „Холивуд Боул“ трябваше да е съвсем празен в 4:30 сутринта. Докато се изкачваха нагоре по „Хайленд“ към входа на Кахуенга обаче Бош и Уиш забелязаха на северния край на паркинга струпаните служебни коли и микробуси, които винаги сигнализираха за насилствено или поне неочаквано отнемане на човешки живот. Входът на стълбището, което водеше към подлеза за пешеходци, оставаше вътре в квадрата, ограден от жълтата полицейска лента. Бош показа значката и изрече името си на униформения служител, който държеше една карнетка със списък на присъстващите служебни лица. Двамата с Уиш минаха под лентата и бяха посрещнати от шума на машина, който ечеше от входа на тунела. Бош знаеше, че това е генераторът, който захранва осветлението на мястото на престъплението. На най-горното стъпало, преди да тръгнат да слизат, той се обърна към Уиш и каза:
— Не предпочиташ ли да ме изчакаш тук? Няма нужда да ходим и двамата.
— Ама аз съм ченге, за Бога! — рече тя. — Виждала съм трупове и преди. Да не би да искаш да ме пазиш отсега нататък, Бош? Ще ти кажа нещо: искаш ли аз да сляза, а ти да ме изчакаш тук?
Стъписан от внезапната промяна на настроението й, Бош не отговори. Постоя загледан в Еленър още малко, напълно объркан. После слезе няколко стъпала пред нея, но спря, когато видя едрото тяло на Едгар да излиза от тунела и да тръгва нагоре по стъпалата. Едгар изгледа Бош, а след това Хари видя как погледът на Джери мина над рамото му и се спря на Еленър Уиш.
— Хей, Хари — рече той, — това ли е новият ти партньор? Сигурно вече се разбирате добре.
Бош само продължи да го гледа. Еленър беше на три стъпала по-назад и вероятно не чу забележката.
— Прощавай, Хари — рече Едгар достатъчно високо, за да бъде чут дори въпреки бученето откъм тунела. — Нещо съм изнервен. Имах тежка нощ. Само трябва да видиш кого ми назначи за нов партньор онзи шибан наш Паундс!
— Мислех, че ще получиш…
— Чуй сега: Паундс ме сложи да работя с Портър от пътната полиция. Тоя тип е вечно пиян.
— Знам. Как изобщо си успял да го вдигнеш от леглото?
— Не беше от леглото. Наложи се да го домъкна тук от „Папагала“ горе, в Северен Холивуд. Това е един от онези частни клубове за пияници. Още като ни представиха един на друг, Потър ми даде номера там и ми каза, че това било мястото, където ще мога да го намеря през нощта. Работел по някакъв секретен случай. Аз обаче се обадих в „Паркър Сентър“ и от службата за назначения в извънработно време ми отговориха, че такъв случай в момента няма. Ясно ми е, че той ходи там да кърка. Когато му се обадих, вече почти беше вързал кънките. Барманът ми каза, че пейджърът на колана му се задействал, но той дори не го чувал. Хари, ако му направим проба с алкохолен анализатор, може би скалата на апарата няма да стигне за тоя тип.
Бош кимна и се намръщи в знак на съчувствие, но три секунди по-късно отхвърли мислено проблемите на Едгар. Усещайки, че Еленър вече е до него, той я представи на своя колега. Уиш и Едгар се ръкуваха и се усмихнаха един на друг, а Бош рече: