Бош запали цигара и пусна изгорялата клечка в джоба си. Клекна до трупа като бейзболен хващач, вдигна найлоновия плик с аерозолната боя и го разклати. Флаконът беше почти пълен и тъкмо този факт потвърди онова, което той знаеше и от което вече се опасяваше. Самият Бош беше убил Шаркай по един или друг начин. Беше започнал да го следи и издирва, превръщайки го в „ценен“ или поне евентуално такъв за случая. А някой не е могъл да позволи това. Бош остана дълго да клечи там с лакти, подпрени на коленете, държейки цигарата пред устата си. Пушеше и гледаше трупа, за да е сигурен, че никога не ще го забрави.
Медоус беше част от всичко това — кръгът от свързани обстоятелства, станали причина за смъртта на момчето. Но не и Шаркай. Той си беше просто уличен боклук и вероятно смъртта му бе спасила нечий живот. Но той не заслужаваше това. В случая Шаркай беше невинен. А това означаваше, че нещата вече са извън контрол и бяха влезли в сила нови правила — и за двете страни. Бош посочи с ръка към гърлото на Шаркай и човекът от медицинския екип изтегли трупа настрани от стената. Бош постави едната си ръка на земята за равновесие и дълго гледа разкъсаното гърло. Не искаше да забрави нито една дребна подробност. Главата на Шаркай се беше отметнала назад, разкривайки раната на врата. Очите на Бош не трепнаха през цялото време.
Когато най-сетне Бош вдигна поглед от трупа, той забеляза, че Еленър вече не беше в тунела. Стана и направи знак на Едгар да излязат навън, за да поговорят. Не искаше да се надвиква с генератора. Когато излязоха навън, той видя Еленър да седи сама на най-горното стъпало. Минаха покрай нея и Хари докосна рамото й с ръка. Усети как тя трепна от допира му.
Когато Бош и старият му партньор се отдалечиха достатъчно от шума, Хари каза:
— Е, какво откриха хората от техническия екип?
— Нищо, дявол да го вземе — отвърна Едгар. — Ако е работа на някоя банда, то това е най-чистата, която съм виждал. Никакъв отпечатък или следа. Флаконът е съвсем чист. Няма никакво оръжие. Няма и свидетели.
— Шаркай си имаше тайфа, с която до днес живееха в един мотел близо до булеварда, но не беше член на никаква банда — рече Бош. — Всичко това го има в досието му. Момчето беше дребен измамник — знаеш, снимчици, това-онова, от време на време врътва номер на някой педал, все разни такива.
— Искаш да кажеш, че името му е в папките на бандите, но не е участвал в никоя от тях?
— Точно така.
Едгар кимна и рече:
— И все пак би могъл да го е очистил някой, който го е взел за член на банда.
В този момент Уиш приближи двамата детективи, но не каза нищо.
— Знаеш, че това не е бандитска работа, Джери — рече Бош.
— Знам ли?
— Аха, знаеш. Щото, ако беше, тук нямаше да има пълен с боя флакон. Нито един член на банда не би оставил такова нещо след себе си. Освен това, който и да е надраскал онова нещо там, на стената, хич не е бил специалист. Боята се е разтекла. Който го е направил, не е разбирал нищо от писане по стена с аерозолна боя.
— Я ела настрана за малко — рече Едгар.
Бош погледна Еленър и й кимна, че всичко е наред. Двамата с Едгар се отдалечиха на няколко крачки и застанаха близо до полицейската лента.
— Какво ти каза това хлапе и как така се мота на свобода, щом е било замесено в случая? — запита Едгар.
Бош му разказа всичко в общи линии и допълни, че все още не са знаели дали Шаркай е бил важен за случая или не. Обаче някой очевидно го е смятал за такъв и не е искал да рискува. Докато говореше, Бош погледна нагоре към хълмовете и забеляза, че първите лъчи на зората бяха очертали високите палми по билата. Едгар отстъпи крачка настрани и също се загледа натам. Но той не гледаше небето. Очите му бяха затворени. Дори обърна гръб на Бош.
— Хари, знаеш ли какъв ден е през този уикенд? — запита той. — Денят на загиналите във войната. Това е най-големият тридневен празник в годината. Началото на летния сезон. Миналата година през този уикенд продадох четири къщи и изкарах толкова пари, колкото получавам за цяла година като ченге.
Бош се стъписа от ненадейния обрат на разговора.
— За какво приказваш?
— Това, за което приказвам, е, че… нямам намерение да си късам гъза от работа по тоя случай. И не мисля да си развалям уикенда, както последния път. Та значи това, което искам да ти кажа, е, че ако искаш, веднага отивам при Паундс и му казвам, че ти и жената от ФБР искате този случай, понеже е свързан с другия, по който вече работите. Иначе ще се захвана с него, но само в рамките на работното време…
— Кажи на Паундс каквото искаш, Джери. Мен не са ме извикали тук.