Риданците не бяха склонни да дават обяснения как и от какво всъщност били причинени тези явления.
— След време, по-късно — казваше спокойният глас на машината.
След два дни се проведе още една демонстрация на изобретението, този път не за широката публика, а пред група земни учени.
Накрая риданците обясниха принципа на квазистабилните особености в пространства с нецелочислени измерения, въз основа на който функционирала едностранната огледална повърхност, и по-подробно — отрицателните измерения, които всъщност въобще не са отрицателни, а само така се наричат, защото при тях съществуват само отрицателни разстояния.
Математиците и физиците разбраха само малка част от формулите, но си дадоха вид, че са разбрали повечето. Двамата присъствуващи философи обясниха, че всичко им било ясно, но изказаха известни принципни съмнения.
Техниците пък бяха слушали само обясненията на двамата гости за начина на производство на едно такова черно огледало. Това им беше по-понятно от теорията. В края на краищата инженерите схванаха как трябва да се направи, а сега поискаха да разберат за какво ще служи.
Пилотът се усмихна. Били в състояние да изминат разстоянието до Земята толкова бързо, обясни той, защото корабът им бил снабден с две такива огледала. Едното, черното, без покривало — насочено с липсващата си страна напред — пред носа на кораба, а другото — зад кърмата, обърнато с рефлектиращата си страна назад, като черният му отвор е към кораба, херметически затворен.
— Огледало за фотонен двигател? Но да, нали е идеално огледало — не може да се топи! — възкликнаха възбудено учените и инженерите.
Пилотът обясни, че всъщност не бил нужен и двигател. Във вакуума също имало винаги отделни молекули, елементарни частици, квантове енергия, които се удряли в задното огледало и придавали импулс на кораба; докато отпред просто всичко се поглъщало от черната повърхност, тоест нямало никаква съпротива.
С допълнителен фотонен реактор би могло да се напредва още по-бързо. Но не било задължително.
Тогава в залата стана тихо, толкова тихо, че се чуваше как двамата философи прелистват усърдно справочниците.
Накрая един побелял професор по физика възкликна беззвучно:
— Та това действително е… перпетуум мобиле!
— Правилно! — извика професорът по физика. — Кръгов процес на Карно с коефициент на полезно действие 100%. Теоретично цялата топлинна енергия се превръща в механична.
— А на практика това почти означава, че не си заслужава да говорим за загубите — каза един от инженерите. — Перпетуум мобиле от втори род.
— Не, по-скоро от минус първи род, тъй като една част от енергията изчезва в нищото — възрази друг.
— Става и за домашно ползване — обади се трети, — ако едно малко огледало се прикрепи към газова турбина, а тя се задвижи с обикновен въздух, който нахлува във вакуума под собственото си налягане?
— Не е за препоръчване. Запасите от въздух на дадена планета са големи, но не и неограничени. — Думите на риданеца потънаха в общата глъчка…
— Да, така е — потвърди риданският учен.
В залата настъпи суматоха. Техниците започнаха да изчисляват коефициента на полезно действие и предполагаемите разходи. Физиците спореха що за ПМ би могло да е това пред тях — от първи, втори или трети род. Математиците отново извадиха записките си с теоретичните постановки, запушиха си ушите и се задълбочиха във формулите.
Един философ напусна залата, протестирайки, а друг бе заспал.
— Отворената празнолипсваща страна — така преведе машината — може да се използува и като термодинамично перпетуум мобиле — отбеляза риданският изобретател. — Температурата и винаги е абсолютна нула.
— Идеалният мотор! — ликуваха. — Най-после ще се сложи край на замърсяването на въздуха! И не струва почти нищо! Сега просто можем да хвърляме всички отпадъци в черната дупка и — баста! А нови суровини ще си донесем с новите космически кораби от новите планети! Дори по-добри! И повече, много повече!
Никой не обръщаше внимание на риданците. Техниците и инженерите първи изскочиха от залата, за да започнат веднага строежа на новата могъща машина. Последваха ги учените, задълбочени в мислите си или в разгорещени спорове. Последен се събуди философът и тръгна да търси колегата си.
Риданците останаха сами.
Закрепиха внимателно защитните покривала от двете страни на огледалото и затегнаха всички винтове.
— Тревожа се — призна ученият, представящ риданските обитатели на високопланинските острови. — Биха могли по невнимание да злоупотребят с огледалото, да изхвърлят вътре нещо ценно.