— Подобно отслабване е имало през хиляда деветстотин и осма — продължи Мор. — Трябваше ми известно време, за да разбера причината.
— Да не би руснаците да са намерили камъка още тогава? — учуди се тя.
— Не точно. Според нас той се е взривил или самоунищожил в Централна Русия през юни хиляда деветстотин и осма.
Юни 1908-а. Датата й звучеше познато.
— Тунгуският метеорит? — ахна Даниел.
— Знаеш ли за него?
— Естествено. През лятото на хиляда деветстотин и осма мощен взрив разтърсил руската тундра. Огнени кълба били видени в небето на цели петстотин километра разстояние, дърветата били повалени като домино в радиус от трийсет километра. Повечето хора смятат, че става дума за метеорит, избухнал във въздуха, или може би дори за малък астероид. Експедиции са търсили останките му, но доколкото знам, не са намерили нищо. Според последните изчисления, които съм виждала, експлозията била с еквивалент на трийсетмегатонна бомба.
— Да речем петдесет — поправи я Мор. — Поне според руснаците. Две хиляди пъти помощна от Хирошима.
— И ти твърдиш, че е бил един от камъните, така ли?
— Това е единственото логично заключение. Отслабването на магнитното поле точно съвпада с този случай. Самият взрив не може да се обясни даже с теорията за метеорита. Няма кратер, няма радиация. И после, онова, което са открили руснаците.
— Останките от камъка? — предположи Лейдлоу.
— Изглежда. През хиляда деветстотин петдесет и седма, по време на неочакваното затишие в Студената война, те пратили експедиция, която запазили в пълна тайна. И с помощта на най-модерната за онова време техника открили място, което приели за епицентъра на събитието. Силното магнитно излъчване ги навело на заключението, че са се натъкнали на никелово-желязното ядро на метеорит, паднал на дъното на езерото Чеко. След едногодишно търсене под водата не намерили нищо, но после магнитното поле изведнъж се променило и всички системи на най-голямата им драга излезли от строя. Докато се опитвали да ги поправят, магнитометърът ги отвел при едно-единствено парче, извадено на борда точно преди системите да изпушат.
— И руснаците го имат оттогава.
— Едно от най-ценните притежания на Научната дирекция.
— И са го използвали при експериментите с Юрий — каза Даниел. — Сега разбирам защо си искат детето.
— Искат си парчето от камъка и не желаят светът да узнае за какво са го използвали — потвърди Мор.
— А след експеримента? — попита тя.
— Трябва да го извадят. Операция, при която Юрий най-вероятно ще умре.
Лейдлоу потрепери. Не вярваше на ушите си.
— Как се е озовал при Кан?
— Някои служители в Дирекцията явно решили, че изваждането на късчето от Юрий е нехуманно решение. И го отвлекли с помощта на свои познати. Продали го на Кан, след като им обещал, че ще се отнася добре с него. Според нас всички те вече са мъртви.
— А защо му е Юрий?
— Защото Кан, който от години не се е появявал публично, страда от същото заболяване като детето. Ако се съди по момента на изчезването му, трябва да се е разболял преди пет години. Ако слуховете са верни, след около година ще е мъртъв.
Сега вече имаше логика, поне отчасти.
— Юрий беше при него — отбеляза Даниел. — Кан е можел да го оперира още тогава.
— Явно не иска само парчето — поясни директорът на НИИ. — Смятал е, че Юрий може да го отведе при останалите камъни. И че с тях може да постигне нещо повече от ремисия — да се излекува напълно.
— Значи няма четвърти камък. — Тя се зачуди какви ще са последиците от това за пророчеството.
Ако камъните бяха предназначени да им помогнат, дали щяха да имат достатъчно енергия, за да изпълнят задачата си? А ако бяха предназначени да причинят опустошения, дали сега Русия щеше да бъде пощадена, а Северна и Централна Америка щяха да понесат главния удар?
— Останало е само късче от него — каза Мор.
След като помисли няколко секунди, Лейдлоу зададе очевидния въпрос.
— Какво ще стане, когато тези камъни изпълнят мисията си? — Беше вярвала, че вървят по правилния път, но сега… Изведнъж усети, че увереността я напуска.
— Не знам — призна някогашният й партньор. — Струва ми се, че вие с Макартър би трябвало да сте по-наясно по този въпрос от мен.
— Какво ще стане с Юрий? — директно попита тя.
Мор се поколеба, после някак виновно отвърна: