Почувства се не на място, също като в простия дъсчен храм в Африка. И каза:
— Трябва да тръгвам.
— Ще дойда с теб — каза Даниел.
Обърна се към олтара, прекръсти се, после тръгна с него към вратата. Излязоха заедно в прохладната нощ.
В мига, в който се озоваха навън, на Хоукър му се стори, че чува приближаването на самолет. Но когато наклони глава, не долови нищо. После музикантите на улицата засвириха и Даниел го поведе към мястото, където жителите на градчето танцуваха.
В командния център на петстотин километра оттам хората на Кан обработваха постъпващата информация. Пешите патрули със свързани в мрежа камери бяха заснели близо двеста хиляди лица, без да се натъкнат на групата от НИИ, докато безпилотните самолети облитаха линията, която водеше към планините, и сканираха джунглата с инфрачервени камери, магнитометри и специални детектори, регистриращи и най-слабото радиоактивно излъчване.
Бяха открили няколко групи туристи, един разбит военен учебен самолет, чиито останки ръждясваха сред дърветата, и три вероятни обекта с неизвестни руини. Ала от американците нямаше и следа, поне до този момент.
Един от операторите на безпилотните самолети — седеше пред два големи компютърни екрана, показващи нещо, което много приличаше на кабина на модерен военен самолет, — засече сигнал. Информацията на дисплеите постъпваше от сензорите и уредите в безпилотния самолет. Намиращият се в Кампече „пилот“ го управляваше дистанционно от петстотин километра и го беше отвел до самия край на линията, когато получи сигнала.
Силата на сигнала бързо отслабна и операторът реши да рискува с още едно облитане, преди да насочи струващата един милион долара машина обратно към командния център. Този път сигналът беше по-ясен.
Операторът включи интеркома, който го свързваше с кабинета на Кан.
— Имаме сигнал от номер пет. Повтарям, имаме сигнал. В момента локализирам мястото. — Въведе координатите в компютъра и натисна ентър.
Компютърът анализира сигнала и го потвърди. — Сан Игнасио — каза операторът. — Крият се в Сан Игнасио.
56.
Арнолд Мор остана в тунела до късно през нощта — провеждаше симулации с програма, разработена от неговите експерти. Симулацията потвърждаваше теорията на Стекър. Камъните и техните енергийни вълни бяха тясно свързани с отслабващото магнитно поле, но колкото и Мор да си играеше с променливите, стойностите не съвпадаха. Бяха близки, но все пак се различаваха.
Въз основа на предположенията на НИИ той на няколко пъти промени изходните данни. Получените стойности бяха малко по-високи.
Отново ги промени.
Сега пък бяха по-ниски.
Ядосан, Мор реши да направи обратен анализ. Да използва действителните данни, за да получи такива изходни стойности, каквито трябва.
Зачака. На екрана се появи съобщение:
Невалиден оперативен параметър.
Нещо в уравнението не позволяваше операцията, като деление на нула.
Мор написа: Предложение за корекция на параметрите?
Компютърът направи серия изчисления и предложи решение:
Параметър с най-голяма вероятност за успешна корекция: брой магнитни полета.
Директорът на НИИ се втренчи в мигащия курсор.
Брой магнитни полета. Какво можеше да означава това, по дяволите?
Намести очилата си, кликна върху изходната страница и прегледа всички параметри. Сред тях откри кутия за броя на магнитните полета. В момента беше въведено само едно: (1).
Мор се огледа. Чувстваше се глупаво. Можеше ли да има повече от едно магнитно поле? Програмата идваше от групата, която се занимаваше с изместването на северния полюс, и бе предназначена да изчислява скоростта и величината на бъдещите промени. Неговите хора я бяха преработили така, че да предвижда и въздействието на камъните.
Камъните!
Можеше ли да се приеме, че те имат собствени магнитни полета? Мор погледна над очилата и промени броя на две: (2). После коригира данните за поле номер две според предполагаемата мощност на камъните. Натисна ентър и отново стартира обратния анализ.
Екранът премигна._ Невалиден оперативен параметър._
— По дяволите — изруга Мор.
Промени броя на три: (3). Компютърът поиска силата на третото поле. Мор нямаше отговор на този въпрос. Въведе X и натисна ентър.
Компютърът започна да изчислява. Беше свързан с група мейнфрейм сървъри и използваше сложна система за обработка на информацията, създадена от една от фирмите, по-рано членували в НИИ. Свързани в мрежа, сървърите имаха мощност като на суперкомпютър. Въвеждането на стойност X обаче изискваше огромна изчислителна мощност. И докато се взираше в празния екран, Мор се чудеше дали не е блокирал системата.