Хоукър срещна погледа й. Огромна част от неговия свят тънеше в мрак, но тя някак си внасяше в него светлина. Мъждукащите отблясъци на огъня къпеха лицето й, хвърляха по него сенки и загадъчност. Над очите й падаше тъмен кичур.
Той се пресегна и го прехвърли зад ухото й. Но не отдръпна ръката си, а и тя не се отдръпна. Хоукър прокара пръсти по лицето й, нежно я погали по бузата. Даниел се притисна към дланта му, после се извъртя към него, когато той се наведе да я целуне.
Отговори на целувката му и Хоукър усети вкуса на вино по езика й, лъхна го топлината на дъха й.
Целунаха се страстно, после се отдръпнаха един от друг и за миг се погледнаха в очите. Той прокара пръсти през косата й, постави длан на тила й и я притегли към себе си. Даниел затвори очи и се подчини.
Седнаха на близката каменна пейка. Тя пак го целуна и притисна лицето си към неговото, меката й буза погали неговата, мирисът на косата й и уханието на нощта ги обгърнаха и опияниха.
Докато я прегръщаше, той се чувстваше като омагьосан. Не че цял живот я бе чакал — беше имал много жени на най-различни места. Те го утешаваха в тежки нощи, помагаха му да забрави ада, в какъвто понякога се превръщаха дните му. Но сега бе различно — чувстваше се като удавник, който си поема глътка въздух. Получаваше шанс да преоткрие онова, което осмисля живота.
Притисна я към себе си, пръстите му проследиха плавната извивка на тила й, плъзнаха се надолу към гърба й, към най-горното копче на роклята й, разкопчаха го.
Тя прокара пръст по гърдите му, наведе се към него и го целуна. Дланта му я галеше отстрани по шията, по рамото и надолу по меката кожа на гърба. И изведнъж спря.
— Какво има? — Даниел го погледна с притворени очи.
Хоукър отново прокара длан по гърба й, точно над закопчалките на сутиена й. Само че сега движенията му бяха различни, клинични, търсещи.
Стана й смешно.
— Някакъв проблем ли имаш там отзад?
— Наскоро да са те оперирали? — попита той.
— Не — малко раздразнено отвърна Даниел. — Защо?
— Защото имаш белег между лопатката и гръбначния стълб. И под кожата ти напипвам нещо твърдо.
След минута бяха в къщата. Даниел смъкна памучната рокля от раменете си и се наведе под светлината на лампите. Изведнъж си спомни болката в гърба, след като се беше свестила в Хонконг. И ярко осветеното помещение, което бе взела за стая за разпити.
Дали не беше операционна? Може би й бяха имплантирали нещо?
— Какво е това? — попита тя.
— Предполагам, че е някакво проследяващо устройство — каза Хоукър. — Сигурно няма голям обхват, обаче може да се засече с дистанционен детектор, нещо като тия, които инсталират на автомобилите.
Сега Даниел вече разбираше. Естествено, че ще й върнат обувките, естествено, че ще я оставят да избяга. Защото знаеха какво търси и бяха наясно, че ще го намери по-бързо от тях. Кан беше искал тя да е на свобода. И навярно Юрий да е с нея — заради необикновените му способности.
— Значи така са ни открили в морето!
— Възможно е.
— А и на теб ти се стори, че чуваш самолет.
— Може да е било нещо друго.
— Знаеш, че не е.
Тя се изправи, като притискаше роклята към гърдите си.
Завъртя се и се опита да види белега в огледалото, но той беше на място, което нито можеше да достигне с ръка, нито да различи ясно.
— Дълбоко ли е? — попита тя, макар да знаеше, че не е — щеше да изпитва много по-силни болки, ако бяха засегнали мускулите й.
Пръстите му опипваха гърба й.
— Точно под кожата е. Какво да направя?
Тя се обърна и го погледна в очите.
— Да вземеш нож и да изрежеш това проклето нещо от мен.
— Да не си луда? Това тук прилича ли ти на стерилна стая?
— Стерилността не е проблем. — Лейдлоу носеше силни антибиотици за Макартър.
— Добре. Само че аз не съм хирург, а и три часа се наливах с алкохол — каза Хоукър.
Тя впери очи в него.
— Не те карам да ми оперираш жлъчката, нали? Това е нещо като трънче, като треска. Просто трябва да разрежеш кожата и да го извадиш.
Хоукър не изглеждаше особено зарадван, но явно разбираше, че няма избор.
— Добре, лягай.
Даниел съблече роклята и постла на леглото хавлиена кърпа. Друга уви около кръста си. Хоукър се наведе над нея с шишенце спирт и нейната аптечка за първа помощ.
Извади цитромакса, който даваха на Макартър, и Даниел изпи две таблетки.