Изнесоха го от черквата и го сложиха да седне на стъпалата. Изглеждаше ужасно.
— Можеш ли да му помогнеш с нещо? — попита Хоукър.
— Мога да го накарам да вземе антибиотик, да му поставя система с течности и пак да почистя тази проклета рана — отвърна Лейдлоу, като оглеждаше Макартър. — Но не мога да го оставя тук сам.
— Ами камъкът, предопределението?
— Аз се върнах заради приятел. Осъзнах го снощи. Каквито и други причини да е имало, каквото и да ме е програмирал да направя камъкът, аз се върнах заради Макартър. И няма да го зарежа.
И двамата знаеха какво означава това. Хоукър щеше да тръгне за Храма на ягуара сам.
60.
Докато Даниел се занимаваше с Макартър, Хоукър отиде при отец Доминго. Отвори вратата на стаята на свещеника, включи фенерчето си и каза:
— Прости ми, отче, защото съгреших.
Отец Доминго запремигва под ярката светлина и вдигна ръка пред очите си.
— Какво си направил, сине?
— Събудих един свещеник посред нощ, след като той организира страхотен купон.
И насочи лъча надолу.
— Само това ли? — попита отецът.
— Не. Обаче за друго нямаме време.
Отец Доминго се надигна тромаво, седна на леглото като мечка, която се буди от зимен сън, и каза:
— Тръгваш, така ли?
Хоукър кимна.
— Да. Кажи ми къде да отида.
— Защо смяташ, че знам?
— Попита дали ще правим нещо с камъка, а не какво бихме могли да направим или къде — отвърна американецът. — Защото вече знаеш.
— Сигурен ли си, че искаш да отидеш там?
Хоукър отново кимна.
— Искаш, или вярваш, че трябва? — попита отец Доминго.
— Други хора вярват. В момента това ми стига.
— Тогава трябва да се върнеш при езерото, където ви намерихме — каза свещеникът. — Заобиколи го и после продължи покрай следващото, дългото и тясно. Ще стигнеш до няколко хълма. Между третия и четвъртия ще стигнеш до кладенец, който по това време на годината трябва да е пълен, с островче по средата, не по-голямо от тази стая.
— Там ли е храмът?
— Островът е храмът, кладенецът е Огледалото.
— Защо го наричаш Огледалото?
— Защото, като всяко огледало, то ни показва такива, каквито сме.
Хоукър се опита да получи повече информация.
— Къде е камъкът? Другите бяха скрити.
Иди на острова. В Храма на ягуара няма нищо сложно. Отблизо ще видиш нещо, което прилича на обикновен геран, но вместо да спускаш кофа и после да я вадиш, има система с противотежести. Просто трябва да освободиш лоста. Тежестите падат, скалата се отмества и камъкът се вдига пред теб.
— Ходил си там, нали?
— Да. Виждал съм го, докосвал съм го.
— Последният от Братството — с уважение каза Хоукър.
Очите на свещеника проблеснаха и без да откъсва поглед от Хоукър, той каза:
— Надявам се да не съм.
Хоукър не знаеше какво да мисли. Знаеше само, че трябва да се махне от Сан Игнасио колкото може по-скоро, да заблуди преследвачите и да тръгне в друга посока.
— Благодаря за доверието.
Свещеникът се изправи и допи оставената до леглото чаша вода.
— Народът на маите, какъвто го познавам, щеше да ти каже, че това не е ден на гибел, а на преображение. И също като много други преображения, то ще е мъчително. Дори катастрофално. Но те вярват, че ще доведе до ново утро.
— А ти как смяташ, отче? — попита Хоукър.
Отец Доминго погледна Библията на нощното шкафче.
— Когато е бил на Земята, Господ ни е казал, че ще сътвори всичко наново. Направил го е със своята смърт и възкресение и ни е дал вярата, че и ние можем да направим същото. Болезнено и катастрофално, да, но после ни очаква ново утро. Кой съм аз да твърдя, че това не е един от Неговите неведоми пътища?
Хоукър се изправи.
— Само се питам защо не са проектирали тия неща така, че автоматично да направят каквото трябва.
— Нали казахте, че са машини, пратени да ни спасят — напомни му свещеникът.
— Така смятат някои — отвърна пилотът.
Отец Доминго се усмихна.
— Машините не могат да ни спасят сами, сине. И ние трябва да участваме. Даже Господ има нужда от вяра.
Хоукър не знаеше дали има достатъчно вяра, но нямаше време да мисли за това.
— Трябва да вървя.
— Ще се моля за теб — каза отецът. — Vaya con Dios.
След минути Хоукър вече напускаше селото, носеше раницата с камъка и радиоактивното топче. До изгрев-слънце оставаха два часа.