В една къщичка в края на селото Юрий се събуди в пълен мрак. Беше чул нещо, може би нечий вик. Ала наоколо цареше тишина, нямаше нито светлина, нито звук. Другите деца спяха, някои дишаха шумно, но нищо не помръдваше.
И все пак той усещаше движение.
Седна и се огледа. Вече бе сигурен — да, чуваше го. Усещаше го.
Стана, безшумно отиде до прозореца и погледна навън. Нямаше улично осветление, но той виждаше цветове на хълмовете: сирената се движеше.
Намери дрехите си, облече се, обу си обувките и се измъкна през вратата.
61.
На площадката в Кампече двайсет въоръжени мъже се качиха в хеликоптера „Скайкрейн“ и насядаха по местата си. Последен се качи командирът им — почти цялото му тяло беше покрито с нещо, което приличаше на кевлар.
Кан спря и се вгледа в сърцата на хората си. В тях нямаше страх от онова, което предстоеше, но мъжете го наблюдаваха с лошо предчувствие. Сега той беше човек, затворен в машина, и те не бяха сигурни как да го приемат.
Милиардерът се обърна към кабината, най-после свикнал с бързината, с която хидравличните задвижващи механизми реагираха на електрическите команди, подавани от собствените му нерви. Отначало му се струваше прекалено светкавична, сякаш нечия чужда воля го подмята насам-натам. Но след като свикна, започна да й се наслаждава.
С костюма си имаше сила на мечка и бързина на котка. Вече беше решил, че и след излекуването си ще продължи да го развива и използва както намери за добре. Оказваше се прав — машините щяха да го спасят.
— Ще намерим момчето и другите камъни — каза Кан на хората си — И ще ги вземем безжалостно. А когато се върнем, ще ви очакват цели богатства.
Мъжете нададоха възторжени викове, инстинктивно, неорганизирано, като воини от древни династии.
Те просто бяха имали нужда от водач и Кан знаеше, че сега, когато отново е с тях, са готови да го последват и накрай света.
Даде знак на пилота и двигателите изреваха.
62.
Цялата нощ премина в усилия да стабилизират Макартър. Даниел му постави система — закачи я на един лампион, — почисти и превърза раната му, натъпка го с антибиотици. Отец Доминго дойде да й помогне скоро след заминаването на Хоукър и някъде призори треската отслабна. Професорът продължаваше да е зле, но тя смяташе, че ще оживее и ще се възстанови.
Облекчена от подобряването му, младата жена поспа и се събуди от звъна на църковните камбани оттатък улицата. Неделя ли беше? Нямаше представа.
Погледна пациента си. Макартър изглеждаше по-добре и вече бе в съзнание.
— Буден си — отбеляза Даниел.
Той трябваше да се напрегне, за да произнесе думите.
— Кой може да спи от тези камбани?
Имаше право. Камбаните биеха доста настойчиво.
Настойчиво.
Лейдлоу скочи, разбрала, че звънът е предупреждение, грабна оръжието си и изтича навън.
И видя двама мъже, насочили автомати срещу нея. Други двама държаха неколцина местни за заложници, а един по-възрастен мъж с мърляво лице, явно техният командир, стоеше настрани.
— Пусни пистолета — нареди той.
Даниел хвърли оръжието си.
— Аз съм Иван Саравич — каза мъжът. — И ти имаш нещо, което е мое.
На трийсетина километра оттам Хоукър се насочваше към четвъртия хребет. Беше вървял цяла нощ, един час преход, десет минути почивка. Стигна до тесен каньон, отклони се от пътя си и хвърли радиоактивното топче в пропастта. Ако имаше късмет, хората на Кан щяха да го засекат и да започнат да ги търсят долу. Там обаче имаше толкова ниши и пещери, че можеше да мине доста време, докато разберат, че са били заблудени.
Оттогава бе извървял осем километра, въпреки че умората значително забавяше напредването му. Препъваше се и се дереше в бодливи храсти и тръни, потънал в прах и пот. Едва се мъкнеше от изтощение, вече не разсъждаваше, не гледаше наникъде другаде, освен към земята пред себе си.
И в това полунесъзнателно състояние пропусна да чуе предупреждението за опасност, докато звукът не стана прекалено висок. Бръмчене във въздуха, не от истински самолет или хеликоптер, а по-скоро от нещо като летяща косачка.
Той се приведе, огледа се, обходи с поглед небето. Наоколо километър и половина зад себе си забеляза малък обект, носещ се точно към него. Знаеше какво е това — дистанционно управляван самолет. Кан го беше открил.