— Не.
— Сигурна ли си, че не е при тях?
Китайците все още преследваха нещо, изкачваха се към хребета.
— Едва ли. Защо?
— Защото щом ги отминем, долу няма да остане жив човек.
— Давай — каза Даниел. — Заради брат ти.
След тези думи Иван зави на петдесет градуса и безпощадно се насочи към фигурите на земята. Младата жена изтегли лоста на картечницата и я зареди.
Когато наближиха, мъжете долу започнаха да се обръщат и да стрелят. Лейдлоу натисна спусъка на картечницата и в същото време изстреля две ракети въздух-земя. Въртящата се картечница изригна триста куршума за пет секунди, ракетите се насочиха към целта си. По склона заехтяха експлозии и отделните оранжеви кълба превърнаха мястото, където допреди малко бяха бойците, в огнен ад.
Хеликоптерът прелетя над тях и се издигна, за да избегне дима и пламъците. И тогава Даниел забеляза втора група мъже.
— Отляво — предупреди тя. — Внимавай!
Отдолу откриха огън, но Ми-24Д беше създаден за нисък бой и куршумите рикошираха от бронята му като гумени. Но не и изстреляният от гранатомет снаряд, който избухна над главите им.
Предното стъкло моментално се покри с масло и пламъци. Вътре нахлу дим и хеликоптерът се разлюля като състезателен автомобил, изгубил две колела, Иван се опита да го овладее, но витлата бяха повредени.
— Дръж се? — извика той.
Разтърсващият се вертолет се наклони настрани и полетя към земята.
От личния си „Скайкрейн“ Кан видя, че руският хеликоптер пада. Неговите хора се бяха справили отлично.
— Обръщай — нареди той на пилота.
— Към хората ли?
— Не, към хребета.
В отсрещния край на скалите тичаше самотна фигура.
— Ето го — каза милиардерът. — Свали го.
Пилотът обърна към целта и набра скорост, но каза:
— Нямаме оръжие.
— Просто се доближи, аз сам ще го убия — надвика рева на двигателя Кан.
В мрака на тунела в Юта Байрън Стекър видя Арнолд Мор да излиза от караваната, преметнал сакото си през рамо. Вървеше бавно и изглеждаше съсипан.
— Каква е заповедта? — попита директорът на ЦРУ. До часа нула оставаха по-малко от пет минути.
— Ти печелиш — отвърна Мор. — Печелиш всичко. — Кимна към ракетната шейна. — Можеш да я приготвяш.
После се отдалечи към големия камион, с който, бяха докарали караваната.
Стекър се ухили и си позволи да се наслади за миг на победата си. След това се обърна към своя експерт.
— Имаме четири минути. Приготви шейната. Трябва да действаме бързо.
И се качи в караваната.
Президентът го чакаше.
— Крайно време, Стекър.
— Мор току-що ми съобщи. Незабавно ще унищожим камъка.
— Добре. Свържете се с мен, когато свършите.
Хендърсън прекъсна връзката и Стекър изключи монитора и отвори вратата към лабораторната част. В помещението цареше сумрак, светеха само компютърните екрани.
Директорът на ЦРУ тръгна към наблюдателната платформа и едва не се подхлъзна.
— Какво е това, по дяволите?
Погледна към пода и видя локвичка газиран грейпфрут. До нея лежеше проснат Натаниал Ахига. На главата му имаше голяма цицина. Физикът тъкмо започваше да идва в съзнание.
Индианецът отвори очи, ала преди да успее да произнесе и дума, Стекър разбра истината. Втурна се към наблюдателната платформа и погледна в хранилището. Камъка го нямаше.
Без да спре, за да помогне на Ахига, директорът изхвърча от лабораторията и изскочи от вратата на караваната.
Камионът с тътен се отдалечаваше.
— Спрете камиона? — изкрещя Стекър. — Мор взе камъка!
67.
Хоукър можеше само да гадае какво се случва зад него, но когато стигна до ръба на кладенеца, се сблъска с нов проблем. Издълбаната в гранита кръгла дупка беше огромна, широка най-малко шейсет метра и дълбока поне трийсет. Отгоре приличаше на минна шахта, пълна с неподвижна вода.
— Аз да не тренирам скокове във вода? — измърмори той.
В средата видя островчето, за което му беше разказал отец Доминго. Приличаше на връх на кула, каменна колона с диаметър шест метра, чиято основа потъваше във водата като подпорен стълб на мост. В скалата бяха изсечени стъпала, но до тях не водеше нито мостче, нито поне въже.