Явно трябваше да преплува дотам и после да се качи на върха.
Забеляза тясна пътечка, която лъкатушеше надолу, но той нямаше време за толкова заобиколен път. Прехвърли се през ръба, запързаля се по склона и стигна до тесен перваз. Когато спря, над него се разнесе мощен рев.
Пилотът вдигна поглед и видя увисналия над кладенеца хеликоптер на Кан. Очакваше от отворената врата в него да се цели снайперист, ала вместо това там стоеше мъж със странна броня.
За негово огромно удивление, мъжът скочи от десет метра височина, стовари се върху гърдите му и двамата се затъркаляха надолу.
Въпреки усилията на Иван с руския Ми-24Д беше свършено. Той се удари в земята и се подхлъзна, после спря.
Сблъсъкът запрати Даниел напред, но предпазният й колан издържа и тя остана невредима. Младата жена го откопча, помогна на Саравич да се измъкне от останките и го изтегли настрани от започващия да гори вертолет.
— Добре ли си?
Иван поклати глава.
— Краката ми. — Един бърз поглед й беше достатъчен, за да разбере, че и двата му глезена са счупени. Даниел се обърна към долината, където бяха видели хората на Кан.
— Дай ми пистолета си!
Руснакът й подаде своя „Макаров“.
Тя го грабна и запълзя към ръба на хребета. Последният от китайците се отдалечаваше. Край на битката. Слава Богу!
А сега да намери Хоукър.
Върна се при Саравич и каза:
— Тук би трябвало да си в безопасност. В каква посока е линията?
— На запад.
Даниел погледна натам. На около километър от тях последният „Скайкрейн“ бавно кръжеше над нещо. От Хоукър нямаше и следа. Ала по средата на разстоянието до хеликоптера видя нещо друго: по хълма тичаше дребничка фигура.
Дете.
Юрий.
Болезненото търкаляне свърши при една скала на петнайсетина метра над водата. Хоукър скочи на крака и замахна към главата на своя нападател, но мъжът го блокира с бронираната си китка, удари го с юмрук в гърдите и го запрати на три-четири метра.
Пилотът тежко се стовари по гръб и се закашля. През живота си беше участвал в много боеве, голяма част загубени, но никога не му бяха нанасяли такъв удар.
Опита се да изпълзи настрани, ала една ръка го сграбчи за гърба на ризата и рязко го вдигна. Преди да успее да реагира, получи удар по слепоочието и отново се запремята надолу.
Когато пак спря, погледна противника си. Мъжът беше среден на ръст и хилав наглед, но покриващите тялото му хидравлични задвижващи механизми, подплънки и броня му придаваха вид на грамаден звяр.
— Ти си по-слаб — каза онзи.
Думите прозвучаха като току-що установен факт. Не самохвалство или заплаха, а обикновено наблюдение. Хоукър не можеше да възрази.
— Трябва да ми дадеш каквото искам — заяви облеченият в механизирани доспехи мъж. — И ще направя смъртта ти по-лека.
— Защо хората като тебе… — задъхано отговори пилотът — винаги си мислят… че това е… страхотна сделка?
Кан пристъпи към него. Хоукър се извъртя настрани и го изрита с всичка сила в коляното. Резултатът трябваше да е строшена става и разкъсани сухожилия, но бронята и скобите предотвратиха нанасянето на каквито и да е поражения.
В отговор китаецът заби коляно в ребрата му и отново го отхвърли назад. Хоукър се свлече от скалата и се затъркаля към най-долния перваз.
Кан го последва, разкрачи се и зловещо се изправи над него.
Замаян от последния удар и едва запазил съзнание, пилотът вдигна един камък.
Кан се пресегна, стисна ръката му като в менгеме и рязко го дръпна нагоре. Още докато Хоукър замахваше, другата ръка на китаеца се стовари върху рамото му.
Хоукър се свлече на колене.
— Дай ми камъка — заповяда Кан.
Прекалено зашеметен, за да отговори, прекалено изтощен физически, за да възрази, пилотът погледна през ръба на скалата и видя отражението си във водата. Беше целият натъртен и окървавен, победен. Видя надвесения над него Кан, грамадната победоносна машина. И си спомни думите на отец Доминго: „Огледалото ни показва такива, каквито сме“.
Изхлузи едната презрамка на раницата от рамото си.
— По-бързо — нареди китаецът.
Хоукър свали и втората презрамка, измъкна ръката си, после замахна и хвърли раницата. Тя прелетя над главата на противника му и падна в края на скалния перваз. Кан се обърна да я проследи с поглед.
И в този момент пилотът се хвърли върху него, вкопчи се в дихателните отвори на костюма му и го дръпна назад с всичките останали в тялото му сили.