Двамата политнаха заднишком и със силен плясък потънаха под спокойната повърхност на Огледалото.
Въпреки надеждите на Хоукър Кан не беше изгубил силите си. Костюмът му сигурно беше херметично изолиран.
Пилотът се оттласна от него, но едната механично подсилена ръка на китаеца го сграбчи за глезена. Хоукър заплува към повърхността с двете си ръце и свободния си крак. Кан може би правеше същото, ала петдесетината килограма броня, хидравлика и акумулатори затеглиха и двамата към дълбините на кладенеца.
68.
Байрън Стекър преследваше Арнолд Мор с една от бронираните коли.
— Стреляй? — извика на военния полицай до себе си. — Стреляй по това копеле!
Мъжът се наведе през прозореца и откри огън по камиона.
Втора кола се опита да се изравни с кабината на тира, за да си осигури по-удобен ъгъл за стрелба, но Мор рязко завъртя волана и задният край на камиона блъсна бронираната машина в стената на тесния тунел.
В мрака полетя дъжд от искри. Докато камионът се отдалечаваше, шофьорът на колата изгуби управление, тя се преобърна и автомобилът на Стекър едва не се блъсна в нея.
В гонитбата се включи трета кола. Мор обаче успя да увеличи дистанцията и набираше все по-голяма скорост.
— Простреляй му гумите? — нареди Стекър. — Спри го, иначе всички сме мъртви.
Сякаш по даден знак, в този момент се задействаха алармите, инсталирани в целия комплекс.
— Една минута до електромагнитния импулс — съобщи компютърен женски глас. — Изключете всички електрически системи. Повтарям, изключете всички електрически системи.
Директорът на ЦРУ хвърли поглед към монтирания в кабината на колата дигитален брояч, който смущаващо бързо отчиташе оставащото време. Гласът отново отекна в тунела.
— Петдесет и пет… петдесет и четири… петдесет и три…
Пред тях Стекър видя пословичната светлина в края на тунела. Мор не биваше да стигне до нея.
— Затворете вратите? — извика той по радиостанцията. — Затворете проклетите врати!
Хоукър бързо потъваше и усещаше усилващото се налягане в ушите си. Дланите му се влачеха по скалните стени, пръстите му търсеха да се хванат за нещо, но гранитът беше гладък и тежестта на Кан и неговата механична броня продължаваше да го тегли надолу.
Изрита надолу в опит да се откопчи и Кан посегна към другия му крак. И двамата не успяха, но най-после се удариха в дъното. Сблъсъкът разтърси ръката на милиардера и Хоукър се отскубна от хватката му, оттласна се и отчаяно заплува нагоре.
Под него Кан се мъчеше да изплува или да се изкатери по стената, ала бе прекалено тежък и отново падна на дъното на кладенеца като своеобразно жертвоприношение за боговете. До него имаше свободно място и за Хоукър, ако не успееше да изплува.
На ръба на припадъка, пилотът удвои усилията си и бясно зарита с крака и заразмахва ръце.
Накрая изригна на повърхността, издиша, пое си въздух и заплува към островчето в средата на кладенеца като за световно.
Вече усещаше шибащите го вълни енергия, нещо като статично електричество, обливащо тялото му. Водата около него кипеше и вибрираше и отдолу се надигаше толкова дълбок звук, че разтърсваше вътрешностите му.
Стигна до стълбището и запълзя нагоре към скалата, за която му беше разказал отец Доминго.
Жертвоприношението на тялото.
Вторачи се в олтара. Усилващите се вибрации му причиняваха болка, звукът в главата му се превърна в писък. С всяка следваща вълна във въздуха се вдигаха водни струи, сякаш някакъв звяр се опитваше да разкъса веригите си.
В този момент зърна движение вляво. Обърна се към брега и видя, че по склона се пързаля Юрий.
Как беше възможно? Как се бе озовал тук?
Момчето стигна до мястото, където лежеше захвърлената раница.
— Не? — извика Хоукър.
Юрий я отвори и извади оловната кутия.
— Недей. Юрий!
Детето не му обръщаше внимание. Отвори кутията и се вторачи в камъка, сякаш виждаше райските порти.
Земята се разтърси от следващия прилив на енергия, ала Хоукър не откъсваше очи от русначето, което би трябвало да е на сигурно място в черквата.
Това не беше възможно!
Въпреки писъка в главата си и хаоса наоколо някак си чу вик и вдигна очи. Даниел се спускаше по склона към Юрий.
Вдигна се нова енергийна вълна и основите на каменната колона, върху която стоеше, се разлюляха. Той се строполи на земята. От повърхността на кладенеца се надигнаха нови водни струи и се замятаха нагоре като обезумели духове.