Намираха се на хълма. Наоколо цареше тъмнина.
— Освен че съм цопнал във водата, случи ли се нещо?
Лейдлоу се усмихна, но в очите й имаше тъга.
— Виж сам.
И му помогна да се обърне.
От кладенеца се издигаха призрачни нишки, светлеещи на черния фон на нощта. Струяха от островчето и се извиваха, едва забележим стълб светлина.
Хоукър ги проследи с поглед нагоре в нощния мрак, където те се разпростираха като искряща бяло-синя пелена. Тя се движеше странно, стичаше се и се огъваше върху себе си. От време на време проблясваше и избледняваше, сякаш е мираж, но после светлината отново се засилваше и цветовете придобиваха по-голяма наситеност.
— Какво е това? — попита той.
— Поляризирани частици в атмосферата. Отвеждат се по магнитните линии и безопасно се изхвърлят в космоса — отвърна Даниел.
— Откъде знаеш?
— Това е полярно сияние. Виждала съм го. Макар че обикновено частиците се спускат към планетата.
— Щитът на ягуара — каза Хоукър.
Тя кимна, ала на лицето й отново се появи предишното тъжно изражение.
Изведнъж пилотът си спомни за Юрий.
Огледа се и видя някакъв мъж. Мъжът седеше и наблюдаваше светлинната пелена в небето. До него лежеше мъничко тяло, завито под сако.
— Той… — започна Хоукър.
Даниел поклати глава.
— Беше прекалено много за него.
Хоукър затвори очи и потисна обзелите го емоции.
— Строполи се на земята в мига, в който се случи — продължи младата жена. — Камъкът на душата изхвърча от ръцете му към кладенеца в същия момент, в който ти политаше в обратната посока.
Даниел замълча, за да овладее скръбта си.
— В основата на черепа му имаше струйка кръв. Дупчица, все едно е улучен със стреличка. Мисля, че късчето камък е било изтръгнато от него по същия начин.
Обзе го пълно вцепенение. Знаеше го още преди да освободи противотежестите. Знаеше какво ще се случи с Юрий, но в този момент осъзна, че ако не го бе направил, е щяло да се случи нещо много по-ужасно. Утешаваше го единствено мисълта, че Юрий е дал живота си за много хора, навярно милиарди по целия свят.
Жертвоприношението на тялото.
Тази вяра изповядваха маите, християните, юдеите и мюсюлманите. Невинна кръв, пролята за всички. За да идват дъждовете, да расте житото. За да се спаси светът.
Четири дни преди Коледа, в повратната точка на маянския календар, в деня, известен като 4 ахау, 3 канкин, историята отново откриваше истината.
70.
Военноморската болница в Бетезда, щата Мериленд
Четирийсет и осем часа по-късно Хоукър, Даниел и Макартър се върнаха в Съединените щати със самолет на военновъздушните сили, Хоукър за пръв път от над десет години стъпваше на американска земя, макар че досега не бяха видели почти нищо от нея. Проблемите с очите му, секретността на операцията и плътната охрана означаваха линейки, очакващи ги във военновъздушната база „Едуардс“, последвани от няколко дни във военноморската болница в Бетезда.
През това време зрението на Хоукър се нормализира, а Даниел беше подложена на лечение за слабо радиационно облъчване. Оперираха крака на Макартър и най-после взеха адекватни мерки за инфекцията му.
След всичко това Лейдлоу постепенно започна да се изнервя. Освен лечението и дългите, многократно повтарящи се разпити, тримата бяха затворени в стаите си. Искаше й се да се срещне с Мор, да види Макартър и най-вече да разговаря с Хоукър. Но до този момент не можеше нито скришом да се промъкне покрай часовия на вратата й, нито да го убеди да си затвори очите.
Арнолд Мор дойде на четвъртия ден от нейния „плен“. Изглеждаше така, все едно петнайсет рунда се е боксирал с някой шампион.
— Какво е станало с теб, по дяволите? — попита тя.
— Не успях да взема един завой в Албакърки — пошегува се някогашният й партньор, след което й разкри истината, обясни й своята теория за изкривените магнитни линии и й разказа как едва не се е стигнало до Армагедон. — Вълната все пак засегна света. Трите камъка и енергията, останала в имплантирания в Юрий фрагмент, я притъпиха и канализираха излишъка, но из цялата страна имаше прекъсване на електрозахранването, както и отвъд океана — от Камчатка до Бомбай. Ако не бяхме успели, щеше да е много по-тежко.
— Наистина ли бяхме толкова близо до война?
— Размина се, понеже повечето сателити не бяха засегнати — отвърна Мор. — Президентът използва горещата линия и успя да ги убеди, че вълната е природно явление, обаче това едва ли щеше да подейства, ако не можеха да ни наблюдават, за да са сигурни, че не изстрелваме ракети срещу тях.