— Децата не си взимат поука — цитира Даниел. — Може би вече ще си вземат.
— Да се надяваме.
— А сега?
Лицето му грейна.
— Ами, например твоят безстрашен началник може да получи някаква награда, може би даже Нобелова, за революционната си нова теория върху действието на земното магнитно поле. Как ти звучи по-добре, теорема на Мор или аксиома на Мор?
— Първото — усмихна се тя.
— Ще го имам предвид.
— Искам да се махна оттук — каза Даниел.
— Разбира се. Но първо ще дойде да те види един човек. И си помислих, че ще искаш да облечеш нещо подходящо за срещата с президента на Съединените щати. — И й подаде пазарска торба, пълна с дрехи от апартамента й.
Тя я взе и я отвори. Нямаше да е по-развълнувана дори ако торбата беше пълна със злато.
Мор се обърна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да намеря Макартър и да го освободя от временните му служебни задължения. После ще се видя с Хоукър. Това е дълга история, но все пак трябва да му напиша един доста голям чек.
Даниел поклати глава.
— Той няма да го приеме.
— Заслужил си го е.
— Ще се включа наполовина. Нали се отнася за моето освобождаване.
Мор кимна.
— Най-после трябва да му се случи нещо хубаво — строго каза тя.
— В най-скоро време — отвърна Мор и я остави.
Даниел насочи вниманието си към торбата и разгледа избраните от него дрехи. Беше се справил изненадващо добре.
След четири дни в болницата Хоукър започваше да свиква. Харесваше му да натиска бутона и да моли за нови възглавници, още вода с лед или допълнителна порция. Не разбираше защо толкова много хора се оплакват от болничната храна — тук беше отлична. А и е чудесно да ти я поднасят в леглото.
След петнайсетото повикване сестрата му се намръщи и той я попита:
— Да не би да имате друга работа?
— Предостатъчно — тросна се жената и му тикна в ръцете бутилка вода. — Ето — прибави и му подаде листове и клипборд. — Освобождават ви от служба. Ще се срещнете с господин Мор в заседателна зала.
Пет минути по-късно Хоукър мина покрай група агенти от Секретната служба и влезе в залата, където завари Макартър и Даниел. Тримата се прегърнаха, най-после заедно.
— Какво става? — попита пилотът.
— Ще идва президентът — съобщи му Лейдлоу.
— Трябва ли да го харесваме? — Хоукър повдигна вежди.
— Какво искаш да кажеш? — учуди се Макартър.
— Отсъствах дълго, не съм гласувал за никого след Перо през двехилядната.
— Перо не се кандидатира през двехилядната — възрази Даниел.
— Аз го вписах — поясни Хоукър. — Буш, Гор? — Поклати глава и потрепери, сякаш са го побили тръпки.
След малко вратата на заседателната зала се отвори и влязоха двама агенти от Секретната служба. Последва ги президентът, придружен от Арнолд Мор и Байрън Стекър.
Тримата пациенти се изправиха.
— Седнете — каза Хендърсън и се настани до масата.
Хоукър забеляза, че по лицето на Мор има следи от контузии. Освен това директорът на НИИ видимо накуцваше. Въпреки това изглеждаше в несравнимо по-добро настроение от Стекър.
Президентът Хендърсън им изказа благодарност — от свое име и от името на народа. После им изложи версията, публикувана постепенно и на части.
— Според нашите официални комюникета тази катастрофа е избегната в резултат на съвместните усилия на Съединените щати, Мексико, Русия и Китай. Естествено, любителите на конспиративни теории не са на себе си от този случай и съвпадението с пророчеството на маите, но ние твърдим, че системата е разработена преди единайсет години, след слънчево изригване с подобни, макар и по-слабо изразени последици, и че съвпадението с двайсет и първи декември е чиста случайност.
— Предполагам, че почти никой не вярва — каза Макартър.
Президентът сви рамене.
— Конспиративните теории са процъфтяваща индустрия. Добре поне, че не се налага да им отпускаме държавни заеми.
Археологът се засмя.
— Нямаше да е зле, ако можехме да намерим начин да отдадем дължимото на народа на маите, на тяхната религия. Те са съхранили тази легенда жива в продължение на хилядолетия. Като се има предвид какво са преживели, след като европейците стигнали до Америка, маите са запазили вярванията си, което ни помогна да избегнем катастрофата.