Хоукър се усмихна — в тези хора имаше нещо невероятно позитивно. И явно им бяха казали, че пътникът им е от добрите.
— Какъв е планът? — попита той, предполагаше, че е организирано нещо.
— Ще ви закараме където поискате — отвърна Самюълс. — Имаме гориво за шестнайсет хиляди километра и във всички посоки ни чакат танкери, в случай че това не ви е достатъчно.
Капитанът кимна на запад.
— Обаче трябва да побързаме. Инструктирани сме да излетим преди залез-слънце, със или без вас. Тъй че, който и да сте, нямате никакво време.
Хоукър хвърли поглед през рамо — слънцето тъкмо докосваше хоризонта. Ако не грешеше, агентите на ФБР бяха по петите му, нечия блестяща идея да не му позволят да промени решението си. Нямаше проблем, той и не се канеше да го променя.
— Да вървим.
— Къде?
— Ще ви кажа, когато реша.
Капитанът кимна и се качиха на борда.
Пътническият салон на този самолет не се отличаваше особено много от товарен отсек, затова Хоукър се настани на подвижната седалка зад пилотите и закопча предпазния колан. Двамата започнаха предстартова проверка и поискаха разрешение за излитане.
Няколко минути по-късно ревът на двигателите оповести началото на рулирането и големият ДС-8 потегли по трикилометровата бетонна ивица.
След като оставиха зад себе си три четвърти от пистата, самолетът най-после се откъсна от земята.
Старата машина се издигна уверено, въпреки че кабината се тресеше и тракаше. Хоукър изпита усещане за кинетична енергия, за свобода и набиране на инерция.
Вече живееше в нов свят. Предишният беше мъчителен и опустошителен, ала той бе излязъл от другата страна. Години наред не се беше чувствал истински жив, но сега имаше цел, нещо като мисия.
Колесниците се вдигнаха и самолетът продължи да набира скорост. Хоукър се заоглежда, проучи кабината, голите хидравлични кабели и жици, обточващи стените, нервюрите, стрингерите и металната обшивка, уредите и осветлението.
Не беше сигурен какво му готви бъдещето, ала щеше да се втурне насреща му, също както се носеше напред в момента, обгърнат в нещо осезаемо.
Човешката част от машината.
Епилог
Пустинята на Невада, три месеца по-късно
Арнолд Мор слезе от сивата бронирана кола с герб на военновъздушните сили на САЩ на вратата и отправи поглед към откритото пространство пред него. Същата гола пустош, каквато беше видял по време на пътуването от военновъздушната база „Грум Лейк“ до Юка. С една малка разлика. Тук естественият вид на пустинята не се нарушаваше от кратери на бомби, камари останки или безкрайни изпитания на нови оръжия.
Над белезникавите солни равнини в далечината се вдигаше мараня, зад тях се извисяваха скалисти планини с шоколадовокафяви склонове, сякаш потъмнели от парещото слънце.
За негова изненада гледката му се стори красива, величествена, внушаваща благоговение.
Докато й се възхищаваше, от колата слезе още един мъж. Натаниал Ахига.
— Готов ли сте да се поразходим? — попита Мор.
— Всъщност мисля, че се катерих достатъчно — отвърна физикът.
— Този път няма да има стълби — обеща Мор.
Следван от Ахига, той тръгна по лъкатушна пътека, която се виеше по ерозиралия склон и се изкачваше на петдесетина метра.
— Реших, че няма да е зле да го видите — отбеляза директорът на НИИ. — В известен смисъл идеята е ваша.
— Моя ли? — учуди се ученият.
Мор кимна.
— Да. Трябваше да реша какво да правим въз основа на онова, което са ни пратили от бъдещето. Вие ми казахте, че било обратното. Че не нашите потомци са искали да направим нещо, а са се отзовавали на наша молба. Затова реших, че е най-добре да им пратим послание. За всеки случай.
Стигнаха до билото. Пред тях зееше кръгъл изкоп, дълбок трийсет метра, на чието дъно се издигаше висок тънък обелиск, лъщящ като полирано сребро.
— Оставяте им знак — каза Ахига.
— Маите ги наричали стели — поясни Мор. — Според Макартър те извайвали такива релефи около повечето си по-големи паметници. Нашият е направен от подсилен титан, покрит с пласт прозрачен кевлар за защита, но принципите са същите.
Посочи обелиска. Знаците по повърхността се виждаха ясно.
— На стените с лазер са гравирани по-важните подробности от случилото се. На четири езика — английски, руски, китайски и от уважение към онези, които са съхранили легендата жива, с маянски йероглифи.