— Защо са там?
— Имахме малък спор. Сега са ми нещо като слуги.
— Все някой трябва да командва — усмихна се Хоукър. — Трябваше да се сетя, че ще си ти.
— Да — потвърди Даниел. Беше й приятно да разговаря с него, но и по-късно щяха да имат време за това. — Да се махаме оттук.
— Вземи детето.
— Откъде знаеш за него?
— И то влиза в сделката.
Нещо в гласа му я обезпокои, но преди да успее да попита, Хоукър се насочи към решетката, която ги разделяше от асансьора. Залепи парче С-4 за ключалката и се отдръпна.
Юрий закрещя нещо, запуши едното си ухо с длан и посочи асансьора.
— Внимавай? — извика тя.
Вратата на асансьора се отвори и във въздуха блъвна облак стрелички, след които се точеха жици. Даниел се хвърли зад стената, ала видя, че една от стреличките улучва Хоукър. Тялото му се скова и в ума й се появи неканена мисъл: „Не е възможно да се повтаря същото“.
18.
Хоукър усети убождането от стреличката, но вече се бе хвърлил зад каменната стена и докато мускулите му се сковаваха, тялото му падна зад нея. Тя охлузи гърдите му и изтръгна тазерното острие от плътта му.
Беше се разминал с освобождаването на целия електрически заряд, но все пак продължи да се гърчи от болка. Ядоса се на себе си. Беше чакал охраната да слезе с асансьора, всъщност дори разчиташе на това. Но противниците им бяха угасили осветлението, а пищящото русначе го бе разсеяло.
Разтърси глава, за да проясни ума си, и се огледа. С едната си ръка Даниел притегляше детето зад себе си, а с другата вдигаше изпуснатия от него автомат. Стреля към коридора и някой там изкрещя.
— Един улучен? — извика Лейдлоу.
Връхлетя ги втора вълна стрелички, но Хоукър я отклони с раницата си. Натисна детонаторния ключ и експлозивът на решетката избухна, изкърти я и повали втория пазач.
Преди да успее да се зарадва, трети противник откри огън и около тях засвириха рикоширащи куршуми. Хоукър извади от раницата си граната и я хвърли, докато Даниел отвръщаше на стрелбата.
Ударната вълна събори последния пазач. Хоукър изтича в коридора, откачи тазерното оръжие от колана му и го използва срещу него. След петсекундния заряд, мъжът се загърчи на пода. Повече нямаше да представлява проблем.
Хоукър хвърли поглед към асансьора. От шахтата и през пробития в стената отвор нахлуваше хор от аларми. Ярки лъчи играеха в надвисналия над скалите навън дим. Чуваха се викове.
Имаха около минута, докато отгоре слязат още пазачи, но сега щеше да е истинско самоубийство, ако се опитаха да излязат на брега.
— Хайде — извика той на Даниел.
През дима видя, че Лейдлоу и момчето се опитват да помогнат на друг пленник да се изправи, и изкрещя:
— Оставете го!
— Не мога — отвърна Даниел.
— Нямаме място. Ако иска да избяга, да се оправя сам…
И млъкна, защото видя, че на мястото, където трябваше да са ходилата на мъжа, има само кървави парцали.
— Няма да го оставя — заяви Лейдлоу, но пленникът я отблъсна и изхърка:
— Върви. Вземи го с теб. — И посочи Юрий.
Хоукър погледна Даниел.
— Имаме място само за трима.
Тя гневно хвана момчето за ръка и го откъсна от Петров. Детето закрещя.
— Дайте ми оръжие — помоли мъжът.
Хоукър му остави граната — в случай че повече не иска да е затворник, — обърна се и поведе Даниел и Юрий към асансьора.
— С асансьора ли ще се качим? — попита младата жена.
— В момента блокират изходите и ограждат района, за да не ни позволят да избягаме — каза той. — Ще влезем в сградата.
Влязоха в кабината.
Даниел посочи останалия на таблото ключ на пазача.
— Ако го завъртим, предполагам, че ще тръгнем нагоре.
— Момент. — Хоукър приклекна и отвори капака на панела.
— Какво правиш?
— Заобикалям компютъра им — отвърна той и извади от раницата си електронно устройство, което приличаше на гребен, свързан с калкулатор.
Откачи сноповете кабели на таблото и пъхна на тяхно място зъбците на гребена, после набра на клавиатурата 102 и натисна бутона „заключване“. Вратата се затвори и кабината бързо се понесе нагоре.
Юрий плачеше. Даниел се опитваше да го успокои, като го прегръщаше с една ръка, а с другата държеше автомата. Модерна жена.
Хоукър следеше дисплея. Бяха подминали двайсетия етаж и продължаваха да се издигат. Устройството, което използваше, идваше направо от производителя, чрез лабораторията на НИИ и Арнолд Мор. То не само заобикаляше командите на главния компютър, но и след съответната намеса на НИИ пращаше сигнал към системата и я заблуждаваше, че асансьорът все още се намира в подземието.