Выбрать главу

Хоукър грабна оръжието си и също откри огън, с което принуди хората на Кан да се спуснат по стълбището.

Вертолетът се приближи. Под него висеше стоманено въже. Хоукър се хвърли към него, хвана го и извика:

— Хайде!

Лейдлоу се затича към него, дърпаше Юрий за ръка.

Хеликоптерът увисна над тях, ала изведнъж отново отекнаха изстрели и от бронята захвърчаха искри.

— Бързо!

Хоукър закачи ремъците си за въжето, после направи същото с Даниел и детето.

Вертолетът започна да се издига. Чой и третият пазач изскочиха от стълбището и откриха огън.

Хоукър, Даниел и Юрий полетяха във въздуха като някакви безумни акробати. Движеха се със сто и шейсет километра в час и около тях имаше само мрак и дъжд, на триста метра над пристанището Виктория.

Два-три пъти се залюляха напред-назад, описвайки огромни дъги, после се стабилизираха зад хеликоптера.

Дъждът жилеше лицата им като сачми. Лебедката на вертолета виеше — не можеше да вдигне трима души едновременно.

Лейдлоу се беше вкопчила в него с все сили.

— Кой пилотира това чудо?

— Не го познаваш.

— Какво криеш? — надвика вятъра тя.

Хоукър се опита да й обясни сключения от него съюз.

— Тия хора са руснаци.

— Нали те е пратил Мор?

— Така е. Но имах нужда от помощ и те ми направиха предложение, което не можех да отхвърля.

Погледна я с присвити заради вятъра очи. Виждаше, че трепери от студа и дъжда, ала вече се спускаха и намаляваха скорост. След няколко минути щяха да кацнат.

— Искат да си върнат детето — поясни Хоукър. — Кан го използвал, за да изнудва майка му, която работи в тяхната Научна дирекция.

Даниел вирна брадичка и заяви:

— Излъгали са те. Юрий е сирак. Правили са експерименти с него.

Хоукър се намръщи. Знаеше, че Иван не му е казал цялата истина, но не бе очаквал такова нещо.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

Той погледна детето, после отново нея.

— Няма да им го дам — отсече тя.

Хоукър не знаеше какво да каже, как да й обясни що за човек е Саравич. Човек, който няма да се съгласи на компромис.

— Дадох дума — прибави Лейдлоу. — И няма да я наруша.

Погледът й издаваше непоколебимост. Въпреки вятъра и дъжда тя предизвикателно впери очи в Хоукър, после погледна към брега. Вече бяха само на петнайсетина метра височина, на около половин километър от сушата, и се движеха с трийсет възела.

— Ти не разбираш — извика Хоукър. — Сключих сделка с тях.

Даниел се отскубна от ръцете му и се пресегна нагоре към стоманеното въже.

— Аз пък ще я проваля.

И преди Хоукър да успее да й попречи, натисна освобождаващия лост и тримата полетяха надолу като камъни.

Удивително на какво е способен човешкият ум само за един миг. След секунда вече бяха изминали половината разстояние, ала докато Хоукър се премяташе в мрака, в главата му се сблъскаха две абсолютно различни мисли.

Първо, ако някак си се спасяха след падането, щеше да убие Даниел, заради която сега се намираха в такава ситуация. И второ, ако все пак се спасяха и той не изпълнеше първата си закана, къде можеха да отидат, по дяволите, така че Иван да не ги открие и да ги убие?

Удари се във водата като човек, който с все сила се е блъснал в тухлена стена.

19.

Сграда 5, Вирджиния Индъстриъл Комплекс

Президентът и шефът на ЦРУ щяха да го посетят заедно и Арнолд Мор очакваше най-лошото. Двамата бяха избрали понеделник сутрин за краткото пътуване до главната квартира на НИИ във Вирджиния Индъстриъл Комплекс, наричан за по-нежно ВИК. Не бяха посочили повод, но Мор предполагаше, че е свързано със спасяването на Даниел, и се оказа прав. Отчасти.

След няколкоминутна словесна престрелка с директора на Управлението Мор погледна президента. До този момент главнокомандващият беше странно мълчалив на среща, организирана от самия него. Почти сякаш оставяше всичко в ръцете на Стекър, мисъл, която сериозно безпокоеше Мор. Само че Стекър изглеждаше също толкова озадачен от мълчанието на Хендърсън.

— Въпросът е, че не очакваме ръководител на друга разузнавателна институция да използва беглец, наемник, който по-рано е работил за нас — Отново се хвърли в атака Стекър.

Мор вече виждаше очертанията на капана: Ако отречеше, че се е срещал с президента, Стекър щеше да представи доказателства. А ако признаеше какво е направил, щеше да излезе безразсъден глупак.