— Пушпауза. Ще се позабавим известно време.
Мор въведе кода, вратата се затвори и охраната остана в коридора. За миг Мор си помисли дали да не отправи последна молба към президента, но строгото лице на Хендърсън му показа, че времето за дискусии е свършило. Хендърсън искаше ЦРУ да знае и да участва.
След секунди асансьорът спря и излязоха в сумрачна лаборатория. Жуженето на вентилационната система беше единственият шум, вградените в стената специални синьо-бели светодиодни лампи хвърляха мека светлина.
В здрачната тишина двама специалисти от НИИ следяха компютърните данни. Когато видяха кой влиза, неловко се изправиха.
— Свободно — каза президентът.
Мор отиде при стъклената стена пред тях. Наклонено напред под ъгъл от четирийсет и пет градуса, за да осигури свободно разглеждане на намиращия се долу обект, „стъклото“ всъщност представляваше петсантиметров прозрачен кевлар, достатъчно здрав, за да спре куршум.
На метър и седемдесет под тях, осветен от кръг светодиоди и повдигнат на щипци като в обков на годежен пръстен, лежеше триъгълен камък със скосени ръбове.
Беше прозрачен като стъкло. Синята светлина се отразяваше в ръбовете му и те сияеха като тънки неонови нишки, докато белите лъчи сякаш проникваха във вътрешността му и рефлектираха оттам.
— Има ли промяна? — попита Мор.
— Не, господин директор — отвърна главният специалист. — От двайсет и първи няма нищо ново.
Стекър гледаше камъка като хипнотизиран. Мор също, въпреки че го беше виждал много пъти. Дори веднъж го бе държал в ръце — беше един от малцината в НИИ, които две години го бяха правили.
Президентът го беше виждал само два пъти, но сега като че ли го наблюдаваше с ново безпокойство. Мор знаеше причината и за това: събитията и времето бяха променили ситуацията и от любопитен предмет камъкът се превръщаше в повод за загриженост.
— Какво е това? — попита Стекър.
— Наричаме го Бразилския камък — поясни Мор. — Преди две години наши агенти го донесоха от Амазония. — Кимна към Хендърсън. — Информирахме президента и ръководството на Конгреса.
Директорът на НИИ застана така, че едновременно да вижда и двамата си спътници. Трябваше да може да чете по лицата им, за да е наясно с положението.
— Какво представлява?
— Генерира енергия — отвърна Мор. — Не знаем точно как, защо и с каква цел.
— Защо е тук долу? Да не е радиоактивен?
— Не. Но тази зала е проектирана така, че да защити хората горе. — Мор посочи стените с широк жест. — Намираме се на петнайсет метра под земята. Залата е изградена от титан, облицована е с четирийсет сантиметра олово, десетсантиметров пласт силициев нитрид и трийсет сантиметра стоманобетон. Освен това сме инсталирали монитори и мощно електромагнитно поглъщащо поле.
— От какво ни предпазваш, Арнолд?
— От електромагнитни вълни, включително пикове на гама и рентгенови лъчи: високоенергийни импулси, които не само унищожават електронните уреди, но и могат да увредят човешка тъкан.
Стекър се огледа и отбеляза:
— На оборудването ви тук обаче явно му няма нищо.
— Импулсите са на точно определени интервали — седемнайсет часа и трийсет и седем минути. Преди това изключваме системата и предпазваме апаратурата със защитни покрития. После пак я включваме. Общо взето, няма нищо трудно. Поне беше така до двайсет и първи ноември.
— Двайсет и първи ноември — повтори директорът на ЦРУ. — Тази дата ми говори нещо.
— Да. Денят, в който руснаците и китайците пратиха спасителните си експедиции. Същия ден регистрирахме излъчване от място близо до полярния кръг, което извади от строя няколко наши навигационни сателита.
Стекър изглеждаше ядосан — плуваше в мътни води и не знаеше кой факти да свърже. Според Мор не можеше да се ориентира в ситуацията и в момента навярно изпитваше едновременно гняв, любопитство и смут.
— Същия ден, в който с Арнолд обсъдихме операцията в Хонконг, имахме друг разговор за действията на руснаците и китайците — каза президентът. — Също като теб и началник-щабовете той смяташе, че това са спасителни експедиции, само че НИИ разполагаше с информация, каквато нямаше никой друг. Запис на този енергиен импулс. Отначало предположихме, че една от двете страни е създала някакъв нов вид насочено енергийно оръжие и е станал някакъв инцидент.
Но не открихме доказателства за това и после един от неговите специалисти тук свърза характеристиките на енергийния импулс с незначителна промяна в излъчването на този предмет.