— Искате да кажете, че причината е този камък, така ли? — попита Стекър.
— Не. Но може да е нещо, свързано с него — отвърна Мор.
Шефът на ЦРУ откъсна очи от сияещия камък и ги насочи към двамата си събеседници, сякаш за да се увери, че всичко наоколо е истинско и не го заблуждават.
— Това някакъв експеримент ли е?
— Не — каза Мор. — Ние не сме създали камъка, намерихме го. В момента го проучваме и още не сме сигурни какво означават резултатите от анализите ни.
— А именно?
— Казах ти. Този камък явно генерира енергия. Произвежда я по непонятен за нас начин. Начин, който нарушава първия закон на физиката.
— Аз не съм от твоите учени, Арнолд. Ама не съм и идиот. Говори ми така, че да те разбирам.
Тъкмо по тази причина Мор се боеше от включването на ЦРУ в проекта. НИИ беше главно научноизследователска организация, въпреки че едното й крило се занимаваше с кражба на научни открития от други държави. Управлението събираше информация с по-тактически цели. „Ако ние направим това, те ще направят онова“. Нито Стекър, нито който и да било от хората му можеше адекватно да проумее заключенията, до които бяха стигнали в НИИ.
— Първият закон на физиката гласи, че енергията нито се създава, нито се унищожава. За да върви колата ти, гориш бензин, горенето образува топлина, топлината образува налягане, което разширява газовете, и това бързо разширяване задейства буталата. Енергията идва от нарушаването на химическите връзки в петролните дестилати. Химически връзки, които бавно са се създавали в продължение на хиляди години, докато бедните мъртви динозаври са се превръщали в суров петрол.
Замълча за миг, за да се увери, че Стекър го разбира.
— Когато караш колата си, ти освобождаваш съхранена енергия, а не я генерираш. Атомната електростанция прави същото по друг начин: разцепва атоми и нарушаването на тази връзка води до абсолютно същия резултат като нарушаването на химическата връзка в петрола — освобождава се енергия, но в много по-голям мащаб. И в двата случая обаче енергията винаги е налична и потенциалът й може да се изчисли, преди да бъде използвана.
Мор посочи камъка.
— Но това нещо тук е различно. То отделя енергия чрез процес, който не сме в състояние да разберем, понякога огромни количества енергия. Най-многото, което можем да кажем, е, че камъкът някак си генерира енергия или може би я извлича от квантов фон.
Стекър се намръщи, но все пак не реагира толкова арогантно, колкото очакваше Мор.
— Аха. Ясно какво прави този ваш камък. Произвежда енергия. Страхотно. Дайте да го включим в мрежата и да спрем глобалното затопляне, от което ги е страх всички. Обаче това не обяснява защо е толкова важен, защо толкова малко хора знаят за него и защо ми съобщавате чак сега.
Мор погледна президента и той му кимна. Беше време за цялата истина.
— Защото камъкът не е нещо, което се е образувало естествено — каза директорът на НИИ. — Не е скален къс или екзотичен нов елемент, открит в земните недра. Той е машина, конструирана от човешки ръце, която нашите хора са намерили до скелет на ужасяващо мутирал човек, наред с пророчество, предсказващо гибелта на цивилизацията. Милиарди, загинали във война, епидемии и глад, наказание за греховната човешка гордост. И всичко това в резултат на събитие, което ще се случи на двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета.
Тези думи накараха Стекър да се усмихне презрително.
— Пророчеството на маите. Чувам го всеки път щом включа телевизора. За това ли става дума?
— Да. Откритите от Макартър йероглифи го наричат Деня на Черното слънце.
— Черно слънце ли? Като при слънчево затъмнение? Или слънчево изригване?
— Не знаем — призна Мор.
— Не знаете ли?
— Да, Байрън — кипна директорът на НИИ. — Не знаем. Ако случайно не ти е известно, йероглифите не вървят с бележки под линия и коментар. Така че го изследваме в движение.
Стекър не изглеждаше убеден.
— Я стига, Арнолд. Светът е пълен с побъркани, които твърдят, че краят наближава. Висят на всеки ъгъл. Защо да обръщаме внимание на това пророчество, по дяволите?
— Защото в нашия случай побърканият не е пророк, а историк — отвърна Мор.
— Моля?
В този момент се намеси президентът и спусна чука на истината.
— Трябва да обърнем внимание на това пророчество заради неговия произход, Байрън. Защото в НИИ му вярват и защото този камък не е създаден преди хиляди години, а след единайсет века — от нашите потомци след триста поколения.