Срещата с Хоукър я изпълни с щастие, главно защото и се беше притекъл на помощ, но и защото беше приятел. Безценна стока, от която нямаше много запаси.
— Да — отвърна тя.
— Какво е положението?
— Мисля, че никой не забеляза заминаването ни. Не че нямаме други проблеми.
— Кан — досети се Мор.
— Като начало — потвърди Даниел. — Но вече не е само това. Чувал ли си за един руснак, казва се Саравич?
— Иван Саравич ли? — Името явно му беше известно. — Познавам го. Какво общо има той с тая история, по дяволите?
— Първо ми кажи какъв е.
— Бивша хрътка от КГБ. Допреди няколко години го пращаха да им решава различни проблеми със силови методи. Според мен вече трябва да се е оттеглил.
— Едва ли, освен ако не се е оттеглил на южнокитайското крайбрежие. Явно е подкупил или отстранил нашата свръзка и се е срещнал с Хоукър вместо него.
— С каква цел?
— Изглежда, че Кан е отмъкнал нещо и от Русия: дванайсетгодишно момче, казва се Юрий.
— Защо? — изненада се Мор.
— Саравич излъгал Хоукър, че Кан използва детето, за да изцежда информация от майка му, руска изследователка. Аз обаче смятам, че истинската причина е друга. Юрий е обект на експерименти в руската Научна дирекция.
Кимна към момчето.
— Юрий изглежда малко затворен, почти като аутист или нещо подобно. Освен това явно има шесто чувство по отношение на енергийни полета, електричество и магнетизъм.
— Странно. Мислиш, че е свързано с търсенето на камъните, така ли?
— Кан ги издирва. Дявол знае защо и дори как е научил за тях, но човек, който е способен да усеща променливи нива на електромагнетизъм, може да е много полезен за такова нещо.
— Звучи логично — съгласи се Мор. — Известно е, че руснаците от години експериментират с медиуми, ясновидство и подобни неща. Не съм изненадан, че са включили това дете в някаква програма. Но доколкото знам, за тях това винаги е било само майтап, безсмислено пръскане на държавни пари. Не съм чувал да е излязло нещо. Обаче щом е замесен Саравич, отношението им към това момче трябва да е различно.
— Въпросът е, че Хоукър е сключил сделка със Саравич. Сделка, която аз провалих.
Мор мълчеше, което я обезпокои.
— Това е проблем, нали? — попита тя.
— Саравич ще тръгне след вас — каза директорът на НИИ. — И особено след Хоукър. Той е горделиво копеле. Даже да може да го остави на мира, няма да го направи.
— Точно от това се страхувам — отвърна Даниел. — Виж дали можеш да пуснеш някаква заблуждаваща информация, осигури ни малко време. Мисля, че иначе Хоукър сам ще го потърси и ще се опита директно да го отстрани.
Лейдлоу не желаеше да се стигне дотам не само защото се боеше за Хоукър, а и защото не искаше да цапа ръцете си с още кръв.
— Ще видя какво мога да направя — обеща Мор. — Къде сте сега?
— Нали я знаеш онази песен за бавния кораб за Китай? — попита Даниел. — Е, ние сме по обратния път. След няколко дни ще стигнем в Манила. Как е положението при теб?
— Не е много добре — призна Мор. — Сега се включи и ЦРУ. Хората постепенно започват да се страхуват от камъка. Даже президентът.
— Лоша новина.
— Така е. Хендърсън иска да го проучват два отделни екипа. Затова явно ще отговаряме за него съвместно с Управлението. Освен това нареди да го махнем от Вашингтон. Ще го пренесем в Невада. В момента строят лаборатория в планината Юка — в недовършеното хранилище за ядрени отпадъци.
Тя разбираше, че за това може да има само една причина.
— Енергийният импулс продължаваща се усилва.
— Нашата сграда е застрашена от срутване, обаче по-сериозната опасност е експлозията. Успяхме да определим параметрите на броенето и нулевата точка ще бъде достигната на двайсет и първи декември, в седемнайсет часа трийсет и две минути тихоокеанско време.
Даниел се замисли за тази дата. Макартър няколко пъти й беше разказвал историята. В края на тази епоха, започнала преди пет хиляди сто и четиринайсет години, маянското дълго летоброене свършваше и часовникът му се нулираше. Пророчеството описваше края на света в потоп от мрак. Тъмно небе, тъмни води, изливащи се от небесата, тъмна земя. Сама по себе си легендата се свеждаше до чиста митология, но когато се свържеше с открития от тях камък, неговото отброяване на времето и теорията на археолога, че има поне още три като него, митът придобиваше смущаваща правдоподобност.