— Кога ще го пренасяте? — попита тя.
— В края на седмицата. И ако не успеем да разберем какво ще направи това нещо, ако не намерим другите камъни в Мексико, те ще унищожат този, ще погребат останките и ще се молят да не се случи най-лошото.
Откакто бе видял артефакта за пръв път, Мор се отнасяше към него почти като към някакъв божествен дар. Виждаше в него скрит смисъл. Даниел изпитваше същите чувства, ала понякога се питаше дали може да им вярва.
Бяха се опитали да го запазят в тайна от ЦРУ и военните, защото техният първи въпрос щеше да е дали могат да го използват като оръжие. А сега, две години по-късно, камъкът генерираше все повече и повече енергия и отчиташе времето до някакво събитие, следователно можеше да се окаже тъкмо това.
— Искаш ли да пратя хора да те вземат? — предложи Мор. — Имаш право на ескорт. А и съм сигурен, че Маркъс ще е много щастлив от завръщането ти.
При споменаването на Маркъс тя се усмихна и в същото време изпита внезапна тревога.
— Наистина ли си сигурен? След последния ни скандал съседите май се обадиха в полицията.
— Гордостта кара хората да се държат странно. Той е сърдит, да, но иска да се върнеш, знаеш го.
Даниел се съмняваше. Бяха се разделили мъчително.
— Каза ли му, че съм добре?
— Разбира се — отвърна Мор. — Свързах се с него още щом научих. И ще му се обадя, за да го потвърдя, веднага след като свършим разговора. Освен ако не искаш да му го съобщиш лично.
Предложението я свари неподготвена. Тя изпълняваше секретна операция и всякакви лични разговори бяха забранени. И все пак идеята й харесваше. Искаше да чуе гласа му, да му каже, че е добре. Ала нещо я възпираше.
— Нарушаваш правилата заради мен — заобиколи отговора Лейдлоу.
— Маркъс работеше при нас. Мога да ги наруша и заради двамата. Мога и да пратя да те вземат.
Тази перспектива й се струваше изключително примамлива. От една страна, й се искаше да приключи с това безумие. Случилото се я беше изчерпало емоционално и физически. Щеше да е чудесно да се прибере у дома, да спи в собственото си легло и когато се събуди, Маркъс да й прави кафе. И дори с връзката им да беше свършено, дори Маркъс още да й беше прекалено ядосан, за да й прости, тя искаше да се върне у дома, да го види, та макар и само за да му обясни по-спокойно защо е взела точно такова решение. И в същото време се питаше защо изобщо е нужно да му дава обяснения.
Имаше чувството, че старият им спор, отново назрява. А и Макартър все още липсваше. Беше се върнала в НИИ, за да го защитава, и нямаше да се откаже, докато не се увереше, че професорът е в безопасност.
Обзе я отвратително усещане за дежа вю.
— Ако си прав, предстои някаква катастрофа — каза Даниел. — Какъв смисъл има да се прибирам вкъщи, ако пристигна в самото й навечерие? Ако нямаш по-добра идея, за всички ще е от полза да продължа.
Опитваше се да се убеди, че студената логика е такава, ала разбираше, че има още нещо. Достатъчно добре се познаваше, за да усеща, че решението и е продиктувано от стремеж да избегне нещо, не спора с Маркъс, който най-вероятно отново щеше да се развихри, тя го приемаше спокойно, а нещо друго, нещо по-дълбоко. Сякаш истината вече я очакваше, а тя още не беше готова да я види.
Мор мълчеше, но Лейдлоу знаеше, че одобрява избора й и дори може би го е очаквал.
— Сигурна ли си? — попита накрая директорът на НИИ.
— Ще довърша това, което започнах. Помоли Маркъс да ми прости.
— Добре. Мислиш ли, че можеш да намериш Макартър?
Даниел се замисли за случилото се в Мексико. За работата, която бяха свършили с археолога. Дискусиите, които бяха водили. Оттогава бяха изтекли само осем дни, ала все едно се опитваше да си спомни какво е правила преди цяла година. И все пак и хрумна нещо.
— Имам идея откъде да започна.
— Чудесно. — По гласа му Лейдлоу позна, че се гордее с нея. — А Хоукър? Може би не е зле да дойде с тебе, така няма да тръгне срещу Саравич.
— Ще го попитам — обеща Даниел. — Какво да правя с Юрий? Не съм сигурна, че е подходящо да го водя с нас.
Мор се поколеба.
— Ако го пратиш тук, не мога да ти гарантирам, че няма да го вземат в Държавния департамент или ЦРУ. И в двата случая може да го върнат в Русия. Ако е с теб, може и да ти е от помощ.