Искаше да влезе в системата на университета си, където щеше да има достъп до данните, съхранявани в неговите сървъри. Например сателитни снимки на Юкатан. Нямаше откъде да знае дали някой наблюдава акаунта му, но Даниел го беше предупредила да не използва публични мрежи. Хората, с които си имаха работа, разполагаха с изключителни възможности и ако някак си следяха университета, отварянето на акаунта му щеше да им покаже, че е жив и здрав в Мексико.
Можеше да вземе автобус до друг град и друго интернет кафе, ала се чувстваше адски уморен. Все още се възстановяваше от раната си. Денем жегата изпиваше силите му, а нощем треската му пречеше да спи.
Нервно въведе паролата си.
Докато посягаше към клавиша „ентър“, в ума му се появи нова мисъл. „Нека го направи някой друг“. Елементарно, само че другите имаха да губят повече от него, а му се струваше, че той има какво да спечели.
Натисна клавиша. Пясъчното часовниче се превъртя няколко пъти и после влезе в системата.
Като уголемяваше образите, Макартър успя да огледа някои от големите руини в околността и дори част от по-малките. Ала се съмняваше, че ще открие нещо полезно в този туристически район. Интересуваха го по-древни останки, постройки, погълнати от джунглата много преди да бъдат построени огромните градове Чичен Ица и Паленке.
Според съвременните проучвания, цивилизацията на маите беше възникнала преди около две хиляди години. Откритията на Макартър и Даниел в бразилската джунгла предполагаха, че неин предшественик е съществувал много преди това и че хората, които са живели там, са се преселили на север през Андите и Панамския провлак по планините и в джунглите на Юкатан, Гватемала и Белийз.
Маите бяха потомци на тези пътешественици. И ако Макартър и НИИ не се лъжеха, легендата за техния изход бе станала част от маянската праистория, напускането на тяхната родина, наречена Тулан-Суюа, от която бяха пренесли абсолютното всемогъщество: духовете на своите богове, затворени в специални светещи камъни, странно подобни на онзи, който в момента се намираше в главната квартира на Института.
Археологът предполагаше, че подобни камъни могат да се открият единствено в най-старите зони на разпространение на маянската култура. И за да намери толкова древни руини, имаше нужда от снимки, разкриващи нещо повече от онова, което може да се види с просто око.
Още докато разпечатваше първите фотографии, той отвори втора директория, съдържаща инфрачервени изображения, които филтрираха зеленината и показваха топлинните източници. Топлината на различните видове растителност му даваше онова, което го интересуваше. Маите бяха използвали за строежите си в низините варовик и дори когато джунглата скриваше тези сгради, излъчваната от тях топлина се различаваше от тази на земята.
Докато отваряше изображението на екрана, го обзе надежда, последвана от страх и накрая от безнадеждност. На Юкатан имаше стотици непроучени руини, по над двайсет и пет обекта в район с радиус трийсет километра. Откъде да започне, по дяволите?
Зад него иззвъня телефон. Джиесем в джоба на друг клиент. Познат сигнал — всъщност същият като неговия. И това му навя неочакван спомен за разговор, който бяха провели с Арнолд Мор преди няколко месеца…
— Надявам се, че не те безпокоя — каза Мор. Говореше като търговски пътник, който знае, че те безпокои, но това всъщност не го интересува.
— Пак ли изслушване? — попита Макартър. Имаше предвид няколкото заседания на извънредна конгресна комисия, на които го бяха разпитвали за участието му в бразилската експедиция.
— Не, нищо подобно — отвърна директорът на НИИ и след кратка пауза продължи: — Съобщиха ми, че си искал да те допуснат до камъка. Мисля, че мога да го уредя.
Това изненада професора.
— Страхотно!
— Но първо ще ти задам няколко въпроса. Какво знаеш за двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета?
2012-а, предполагаемият край на маянския календар. През следващите десет минути Макартър се опита да обясни, че тази дата не е означавала края на времето за маите, както смятаха страшно много хора. Поне не глобално.
— Как така? — попита Мор.
— На първо място, известни са паметници с надписи, предсказващи събития, често съвсем тривиални, които уж трябва да се случат много след тази дата — поясни археологът. — Второ, от гледна точка на всички запазени йероглифни извори, тези, в които се споменава датата двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета, са сравнително малко. И трето, понеже дългото летоброене на маите е записано като своеобразен одометър, някои съвременни учени предполагат, че дори тези апокалиптични описания всъщност визират неща, случили се в предишния цикъл, с други думи, преди пет хиляди сто и четиринайсет години.