Откачи шланга, вмъкна се в тунела и заплува към стеснението. От едната страна стърчаха корали, но тя се провря покрай тях.
— Внимавай — предупреди я Хоукър.
Не можеше да му отговори, защото щеше да изразходва въздуха си, но се зачуди кога ли е станал такъв досадник.
А после коралът опря в ребрата й. Опита се да се промуши, ала нямаше достатъчно място. Беше време да се връща.
Оттласна се с ръце, но острите корали, които я бяха пропуснали напред, се забиха в гърба й. Не можеше да се извърти, нито да се върне заднишком. Сърцето й туптеше бясно.
— Дръж се — каза Хоукър.
Даниел чу внезапно свистене на мехурчета. Хоукър беше свалил бутилките си и се приближаваше. Хвана я за крака и я задърпа, но коралите се впиваха в тялото й и деряха кожата й.
— Чакай? — изпъшка тя.
Виеше й се свят. Искаше й се Хоукър да я издърпа, но коралите със сигурност щяха да я порежат, а кръвта във водата щеше да е краят и на двамата.
Извъртя се и погледна нагоре. Имаше чувството, че нещо притиска гърдите й отвън и в същото време, че ще експлодират отвътре.
Хоукър я дръпна пак.
Тя издиша малко въздух, за да освободи напрежението, и мехурчетата се издигнаха нагоре… после се пукнаха.
Хоукър я затегли и тя се хлъзна около метър назад.
— Пусни ме? — едва успя да произнесе думите Даниел.
— Не!
— Моля те, пусни ме? — Нямаше повече въздух, Хоукър почти я беше измъкнал от тунела, ала в този момент тя осъзна нещо — спасението бе напред, а не назад.
Ритна Хоукър, после пак и усети, че го улучва в гърдите. Отскубна се от ръцете му и се оттласна нагоре, където се бяха спукали мехурчетата. Ала преди да успее да стигне дотам, й причерня и светът потъна в мрак.
Хоукър политна назад, стиснал единия плавник на Даниел. Пусна го и се опита да се придвижи напред, но баластният му колан се закачи за нещо. Успя да се освободи, ала не можа да продължи — белите му дробове горяха. Той протегна ръце в сумрака и заопипва.
Не напипа нищо. Измъкна се от кухината, взе бутилките на Лейдлоу и прикачи шланга към маската си. Няколко пъти бързо си пое дъх и отново заплува по тунела, като буташе бутилките пред себе си. Те се удариха в нещо и той ги дръпна назад, после гневно ги тласна навътре — използваше ги като таран и отчупваше големи късове корал и от двете страни.
— Даниел? — извика по радиостанцията. — Чуваш ли ме?
Дълбоко си пое дъх, откачи ножа от крака си и преряза шланга. Избухна взрив от мехурчета и той запрати бутилките напред. Те бавно потънаха на дъното — мехурчетата продължаваха да клокочат нагоре към тавана на тунела, където беше изчезнала Лейдлоу.
Сигурно беше изгубила съзнание. Костюмът й щеше да я издигне нагоре и тя щеше да се преобърне по гръб като корабокрушенец със спасителна жилетка. И щеше да се удари в тавана на пещерата, колкото и да е висок.
Не се надяваше бързо да стигне до нея, а и в безсъзнание Даниел не можеше сама да закачи шланга си, но ако имаше късмет, въздухът от прерязания маркуч щеше да се събере в най-високата точка на тунела и да образува въздушен джоб, в който тя да може да диша, докато Хоукър не я намери.
Той отново се измъкна от тунела, вдигна бутилките си, обърна се и заплува обратно, като атакуваше корала с ножа си.
Успя да се провре през най-ниската част на тунела — след нея дъното отново започваше да се издига.
Стигна до бутилките на Даниел. От прерязания шланг продължаваше да изтича дихателна смес. Подмина ги и заплува нагоре, опипваше наоколо в мрака. Накрая стигна до въздушния джоб и отчаяно заразмахва ръце към тавана и стените.
Невъзможно. Даниел я нямаше…
31.
Пристанищният агент на „Гълф Боут Рентал“ седеше с крака на бюрото и слушаше радио, нахлупил бейзболната си шапка така, че козирката да заслонява очите му от слънцето. Чу приближаващи се по дъсчения кей стъпки и погледна натам.
За своя изненада видя неколцина китайци със спортни панталони и тъмни ризи. Не бяха облечени като за риболовен туризъм.
— Hola — поздрави ги той.
Най-едрият се вмъкна в будката. Останалите заеха отбранителна позиция отвън.