— Дал си лодка под наем — каза китаецът. — На едни американци.
— Имаме много американски клиенти — отвърна агентът.
— Ще си ги спомниш. Двама мъже, единият бял, другият чернокож. Плюс красива жена и момченце, което не прилича на тяхно дете.
— Аха — кимна агентът. — Помня ги.
Китаецът явно се изненада, но остана доволен. Извади пачка банкноти и му подаде две двайсетачки.
— Знаеш ли дали са въоръжени?
— Май имаха един-два харпуна.
— Къде отидоха?
— Да ловят уаху — отвърна агентът. Така му беше казала жената. — Обаче носеха и водолазна екипировка.
Този път получи сто долара. Започваше да разбира принципа.
— Можеш ли да ги проследиш?
Мексиканецът поклати глава.
— Оставиха само депозит в случай че не върнат лодката. Но горивото ще им стигне само за осемдесет километра. Къде могат да отидат? Най-много до някое от съседните пристанища.
— Накъде тръгнаха? — попита китаецът.
— На север.
Онзи му даде още една банкнота.
— Искам двете ти най-хубави лодки. Трябва да ги настигнем.
Агентът кимна и откачи ключовете на двете по-големи лодки. Те бяха с рубки и бордови двигатели — използваха ги за лов на риба меч и бяха поне толкова бързи, колкото и лодката на американците. Може би дори по-бързи.
32.
Хоукър изплува в тъмната кухина, пълна с въздух от бутилките на Лейдлоу, вдигна маската си и извика:
— Даниел!
Бутилките бълбукаха като повредено джакузи. От Даниел нямаше и следа.
Той включи светодиодното си фенерче. Приблизително кръглата кухина беше широка не повече от метър и половина. Таванът над него се заобляше като купол. Хоукър се плъзна покрай стената и откри отвор.
Приличаше на отточна система на басейн — водата преливаше през ръба и се стичаше нанякъде.
А от другата страна беше сухо.
На слабата светлина видя на дъното човешко тяло. Прехвърли се през стената и се спусна надолу. Даниел лежеше на една страна, кашляше вода и бавно идваше на себе си.
— Какво ти става, по дяволите? — извика Хоукър. Гласът му отекна в затвореното пространство. — Да не си се побъркала?
С огромно усилие тя се надигна и седна.
— Може пък наистина да съм се побъркала.
— Какво имаш предвид?
— Азотна наркоза. Или по-скоро кислородна наркоза, понеже използваме висококислородна смес. Веднъж ми се случи, само че при по-продължително гмуркане на по-голяма дълбочина.
Той седна до нея, все още бесен от безразсъдната й постъпка, ала облекчен, че е жива.
— Ти си гмуркачката и някогашна студентка по морска биология.
— Една от многото дисциплини, които започнах и зарязах — въздъхна Даниел. — Както и да е, съжалявам. Изобщо не съзнавах какво правя. Просто реших да вляза. Беше ни точно под носа.
Заразтрива слепоочията си.
— Проблемът при този вид наркоза е, че не разбираш какво става. Просто се чувстваш страхотно. Като в четвъртата степен на опиянение с текила, само че без гадния й вкус.
Колкото и да беше ядосан, Хоукър не можа да не се засмее.
Откакто бяха видели акулите, тя като че ли бе започнала да се държи малко лекомислено. Хоукър погледна нагоре към отвора и попита:
— Спомняш ли си изобщо какво се случи?
— Спомням си как си помислих, че не искам да се порежа и че ме е страх и ти да не се заклещиш. И после, докато се отскубвах от теб, издишах и видях, че мехурчетата се пукат. Това ми напомни за гмуркането в една подводна пещера преди години. Тогава мехурчетата от маската ми оставаха под тавана като идеално кръгли сребристи перли. Само че сега мехурчетата се пукаха и разбрах, че горе има въздух. Затова започнах да те ритам. Не можех да се върна, трябваше да продължа напред. После не помня.
Хоукър отметна мократа коса от лицето й.
— Знам какво е кислородна наркоза, но защо си я получила?
— Случва се.
— При толкова кратко гмуркане? На толкова малка дълбочина?!
Усещаше, че има още нещо, което Даниел не иска да му каже. Зачака.
— Напоследък не спя добре — каза тя. — А и в Китай ме тъпчеха с опиати. Не знам с какво точно, може би серум на истината, наркотици, барбитурати. Постоянно ме държаха упоена. Ти каза, че съм била там десет дни. Аз си спомням само четирийсет и осем часа от тях.
— Значи в организма ти са останали опиати — заключи Хоукър.
— Най-вероятно. Не съм мислила за това. Не съм искала да мисля, предполагам. Но е трябвало: такива неща могат да ти окажат влияние при гмуркане, особено с нитрокс.