И двамата мълчаха. Почтително.
Хоукър насочи лъча на фенерчето зад саркофага. В нишата там се извисяваше релеф на маянски цар в церемониални одежди. Приличаше на изображението от Забуления остров, но детайлите бяха различни. Царят протягаше ръце напред, сякаш пълнеше шепи от падаща вода. И в шепите му — продължавайки навътре в гърдите му — лежеше гладък стъкловиден предмет. По строеж камъкът като че ли не се отличаваше от бразилския, ала имаше друга форма и беше по-малък, приблизително колкото грейпфрут.
Даниел се пресегна и угаси фенерчето. В мрака камъкът излъчваше призрачнобяло сияние.
Хоукър протегна ръка към него.
— Недей — спря го Лейдлоу.
Той отдръпна ръката си и я погледна.
— Дай ми една секунда. — Даниел се заозърта, като че ли можеше да има някакъв капан.
Накрая измъкна камъка от гнездото му. Беше тежък, невероятно гладък и топъл. Пръстите й леко изтръпнаха, вълна от енергия пробяга по тялото й. Обзе я странен възторг от самия факт, че го държи в ръце.
— Добре ли си? — Попита Хоукър.
Гласът му я върна в настоящето.
— Да. Просто не мога да повярвам, че наистина го открихме.
Лейдлоу предпазливо прибра камъка в торбичка с цип и я закачи за колана си. После извади стар лентов фотоапарат и започна да снима.
— И това ли върви с цялостния ни ретро стил? — обади се Хоукър. — В тон с джипа и лодката?
— В Бразилия всичките ни електронни уреди се повредиха, забрави ли?
— Не.
— Така че реших, че е по-добре да използвам нещо, което няма да се повлияе от камъка.
Превъртя лентата, помоли Хоукър да освети повърхността, която искаше да заснеме, после натисна копчето. След като снима релефа, стълбището и йероглифите по него, продължи с тавана и стените с избелели стенописи. Накрая насочи обектива към скелета на олтара, но отпусна апарата, без да го фотографира.
Хоукър явно се съгласи с решението й, защото каза:
— Да, нека оставим клетника на мира.
Лейдлоу, прибра апарата. Помисли си дали да не унищожат релефите, както бяха направили с Макартър на Забуления остров, само че наоколо нямаше камъни и не носеха никакви тежки инструменти. Ножовете, които им бяха свършили работа за крехкия корал, щяха да са безполезни срещу здравите каменни блокове на храма.
А и без това нямаха много време, трябваше да изплуват, на повърхността до двайсет минути, иначе щеше да се наложи да спират за декомпресия, не особено вълнуваща перспектива, като се имаше предвид, че районът гъмжеше от акули.
Междувременно Хоукър се беше върнал в тунела, за да донесе кислородните бутилки, и я чакаше на рампата. Даниел се покатери до него и погледът й попадна върху бутилките с прерязан шланг.
— Твоите са — осведоми я той.
— Адски си небрежен с екипировката.
— Всъщност се опитвах да те спася.
Нямаше какво да му възрази. Приклекна до бутилките и провери налягането. Беше се задействала аварийната система. За да не се изразходва целият въздух при инцидент, вътрешната клапа се затваряше и в бутилките оставаше малка част от сместа, която можеше да се използва само ако водолазът ръчно превключи на резервен режим. Тя откачи прерязания шланг и настрои клапата така, че резервният въздух да тече само по здравия маркуч.
— Би трябвало да ми стигне за петнайсетина минути. Предостатъчно.
— При необходимост можем да се редуваме да дишаме от моите бутилки — отвърна Хоукър. — Добре, стига сме си губили времето.
Даниел се съгласи, прескочи стената и заплува по тунела.
Както беше постъпил Хоукър, тя буташе бутилките пред себе си. Когато след няколко секунди излезе от тунела, изпита невероятна радост, че отново е окъпана от бистрата синя светлина.
Еуфорията й продължи съвсем кратко. Радиостанцията й изпращя и в ухото й се разнесе гласът на Макартър:
— … приближават към нас от югозапад. Чувате ли ме? Две лодки се насочват право към нас с висока скорост.
33.
Докато Хоукър се измъкне от пещерата, Даниел вече беше сложила бутилките на гърба си. Припрените му движения й показаха, че и той е чул Макартър. Пилотът бързо нахлузи ремъците на собствените си бутилки и двамата заплуваха към водолазните торпеда, които бяха оставили до входа на тунела.
Лейдлоу хвана торпедото си за ръкохватките и ги завъртя на пълен ход. Перката се завъртя и тя раздвижи крака, за да увеличи ускорението. След секунди вече се носеше с максимална скорост. Хоукър я следваше само на няколко метра.