Заизвива тялото си в опит да се отърве от рибата чук, но плоската й ъгловата глава се беше заклещила между кислородните бутилки и гърба му.
Изведнъж се превъртя във водата, после постепенно намали скорост. Акулата се бе освободила, след като го бе влачила петдесетина метра. Хоукър раздвижи крака, изплува на повърхността, пое си дъх и се огледа за лодката. Идваше към него.
Предполагаше и се надяваше, че акулите ще го оставят на мира — като по-рано, преди да се приближи до Даниел. Но докато плуваше към лодката, забеляза, че по носа му се стича цветна струйка. Докосна челото си и когато погледна пръстите си, видя, че са кървави.
Моментално го обзе паника. Той хвърли кислородните бутилки и с всички сили започна да гребе към приближаващата се лодка, като отчаяно се опитваше да държи лицето си над водата.
Даниел го видя от лодката, видя кръвта и две гръбни перки, порещи вълците към него.
Хвърли товарната мрежа във водата и извика на Макартър:
— Побързай!
Лодката се приближи и Хоукър се хвана за мрежата. Лейдлоу я задърпа с всички сили и след миг Хоукър се претърколи вътре. В същия момент една риба чук изстреля половината си тяло над водата и се стовари върху палубата. Малката лодка рязко се наклони.
Предната една трета от акулата беше на сухо. Тя мяташе глава насам-натам и щракаше с челюсти. Юрий изкрещя, Хоукър я ритна, а Даниел отново грабна харпуна.
А после чудовището се изхлузи във водата и с мощен плясък изчезна под повърхността.
— Давай? — извика Лейдлоу.
Макартър натисна дроселите и лодката се понесе напред като жребец, прескочил оградата на конюшнята.
Към тях се стрелнаха още няколко риби чук, но постепенно изостанаха. В този момент Даниел можеше да мисли само за разказа на Петров как ги преследвали акули и косатки. Благодареше на Господ, че е наела най-бързата налична лодка.
Изведнъж усети, че до нея е застанал Юрий.
— Тази сирена — каза момчето и посегна към камъка. — Тази сирена.
Тя се опита да го успокои, после отвори шкафа с екипировката им и извади специално изработена кутия, облицована с олово. Постави камъка вътре, затвори я и я прибра в раницата си. Юрий я наблюдаваше.
— Сирена — каза тихо. — Сирена. — Докато Лейдлоу заключваше раницата в шкафа, детето седеше и наблюдаваше действията й, все едно гледаше телевизия.
Даниел го погали по косата и насочи вниманието си напред. На около километър и половина лодките, от които се беше уплашил Макартър, се разделяха. Едната продължаваше към тях, а другата се насочваше право на запад, за да им пресече пътя.
Трудната част явно още не бе завършила.
34.
Автомобилният керван пътуваше по занемарен път в планинската пустиня на Западна Невада. В средата се движеше камион, боядисан в камуфлажен цвят, охраняван отпред и отзад от бронирани коли с картечници. На шейсет метра над тях летяха два въоръжени с ракети хеликоптера „Блекхок“.
След осемдесетина километра щяха да стигнат до хвостохранилището в планината Юка, чието строителство беше зарязано от близо трийсет години.
Първоначално бяха възнамерявали да използват това място за складиране на ядрени отпадъци от цялата страна. Еколозите обаче още отначало саботираха проекта и в резултат на проточилите се години съдебни процеси и оценки на въздействието върху околната среда, както и на променливите политически ветрове, планината пустееше. Голямата част от радиоактивните отпадъци си оставаха където си бяха: при сто и седемте различни реактора, повечето от които почти неохраняеми или разположени в близост до най-големите селищни центрове в Щатите. Онези, които се бореха срещу проекта, очевидно смятаха тази алтернатива за по-безопасна.
Затова и Юка щеше да е подходяща за целите на НИИ. Хората да Мор бяха извадили бразилския камък от подземието на Вирджиния Индъстриъл Комплекс и се бяха отправили на дълго пътуване през страната.
Подробностите бяха разчетени с максимална прецизност. Според плана операцията трябваше да започне по време на най-слабата му активност и да приключи преди следващия му пик. Между енергийните пикове имаше интервали от по седемнайсет часа и трийсет и седем минути.
Самото пренасяне беше най-опасната част, но засега нещата вървяха нормално. Както се очертаваше, щяха да поставят камъка в планинския бункер седем часа преди следващия импулс.