От кабината на тира Арнолд Мор чу рев и погледна нагоре. Единият блекхок прелетя над тях, за да заеме позиция пред кервана. Престараването на охраняващите ги сили донякъде го забавляваше.
Намираха се в сърцето на контролирана от военните територия и пътуваха по безименен път, който пресичаше авиополигона „Нелис“. За да ги нападне, евентуалният им противник трябваше да прекоси сто и петдесет километра гола пустиня и да проникне в най-строго охраняваната военна база в Съединените щати. В небето патрулираха въоръжени с ракети хеликоптери и изтребители Ф-22 Раптор. Камери и инфрачервени сензори следяха всеки квадратен сантиметър и още преди пристигането на Мор охраната имаше заповед да стреля на месо срещу всеки нарушител. С всичко това беше свързана и злополучно известната Зона 51.
Мор погледна през прозореца. Мрачен пейзаж, осеян с кратери, изпитателни обекти и планини от натрупана пръст. Тук бяха изпитвали хиляди видове експлозиви, от касетни до вакуумни бомби, дори ядрени бойни глави.
Сухата пустинна земя беше покрита с белези и нямаше нито намек за живот, който да притъпи грозотата. Не се виждаше нито стръкче трева, кактус или дори нискорасъл пустинен храст. Приличаше на луната или на някоя планета. Навярно тъкмо затова НЛО маниаците бяха убедени, че в базата са изследвали извънземни — може би зелените човечета щяха да се чувстват там като у дома си.
Вратата към задната част на камиона се отвори и един от учените подаде глава в кабината.
— Имаме проблем, господин директор.
Сърцето на Мор се сви.
— Какво се е случило?
— Неочаквано усилване на енергийния импулс — отвърна ученият. — И нивото му бързо се покачва.
Даниел наблюдаваше приближаващите се лодки.
— Опитват се да ни пресекат пътя — отбеляза Макартър.
— Нали ти казвах, трябваше да вземем ракети — изсумтя Хоукър.
— Другия път непременно — не само на шега му обеща тя.
Разстоянието между двете преследващи ги лодки се увеличаваше и Лейдлоу видя в това неочаквана възможност. Избута професора от руля и леко намали скоростта, после още повече. Преследвачите им бързо скъсяваха дистанцията.
След миг Даниел отново натисна дроселите, зави на деветдесет градуса и даде пълен напред.
Лодката им се понесе като стрела и Лейдлоу трябваше да се приведе, за да избегне шибащите палубата вятър и пръски. Насочваха се към пространството между преследващите ги съдове, нещо, което хората в тях явно бяха разбрали, тъй като се опитваха да им попречат.
Даниел местеше поглед от едната лодка към другата. Нямаше да е лесно.
— Не е зле да залегнеш — каза Хоукър на професора и внимателно накара Юрий да легне на палубата. Даниел се наведе колкото можеше по-ниско над руля.
Лодките се носеха една срещу друга с обща скорост седемдесет-осемдесет възела.
След секунди Лейдлоу приклекна на палубата, без да изпуска руля.
И успя да мине между двете лодки. Курсовете на преследвачите им се пресякоха зад тях, над главите им засвириха куршуми — насочени не към нея, а към квадратните очертания на извънбордовите двигатели.
Едва ли щяха да улучат, тъй като противниците им стреляха от подскачащите палуби на лодките си и нямаха време да се прицелят. „Хиляда към едно“, помисли Даниел, заслушана в рева на двигателите, после хвърли поглед назад. Шансът беше на тяхна страна. Бяха минали невредими.
Но трябваше да се надбягват до брега и Лейдлоу не можеше да е сигурна, че ще спечели.
Арнолд Мор се вторачи в очите на учения.
— Какви ги говориш, по дяволите?
— Мощен енергиен пик — повтори мъжът. — Може би десет пъти по-голям от обикновено.
Мор се опита да се изправи, но предпазният колан го върна на седалката.
— Невъзможно — каза той и докато се откопчаваше, осъзна, че всъщност няма представа какви са възможностите на камъка.
В задната част на камиона двама от неговите хора следяха поведението на светещия камък в импровизирана версия на лабораторията във Вирджиния. Мор погледна компютърния екран и видя енергийния пик, четири пъти по-мощен от обикновено пасивното му състояние. И се усилваше.
— Кога започна?
— Преди пет минути. Първо забелязахме промяна в разпространението на енергията — по-високи енергийни нива и по-слаб фонов шум. После се промени и отброяващият сигнал, бързо стана по-сложен и все по-произволен.
— И какво означава това? — попита Мор, усетил, че мъжът крие някакво заключение, до което вече е стигнал.