— Свали хеликоптерите!
— Защо? — попита сержантът.
— Веднага ги накарай да кацнат!
Старши сержантът грабна радиото и, се опита да предаде заповедта на Мор. Компютрите в задната част на камиона се претоварваха. От отворите на единия захвърчаха искри и свързаният със системата осцилоскоп експлодира.
— Затворете го? — изкрещя на хората си Мор и се хвърли към тежкия оловен капак на кутията, в която държаха камъка. — Затворете го!
Радиостанциите в кабината завиха, после заизбухваха една след друга. Вторият компютър даде на късо. Мор и ученият вдигнаха тежкия капак и понечиха да го спуснат върху кутията, ала от камъка се излъчи ослепителен проблясък. Последвалата ударна вълна помете вътрешността на камиона и се понесе напред в голата пустиня.
— Две, две, две — викаше Юрий. После очите му се разшириха. — Едно.
Лодката се разтърси от мощен взрив.
Хоукър едва не падна през борда, а Даниел се претърколи през пулта за управление и се просна на палубата. Двигателите избухнаха. От сонара и навигационната система захвърчаха искри.
Хоукър нямаше представа какво се е случило. Имаше чувството, че го е ударила стъклена плоскост. Дишаше тежко, главата му кънтеше, видя, че Макартър се е привел над Юрий. В предния край Даниел се връщаше на руля.
От двата извънбордови двигателя се вдигаше черен дим. Преследващата ги лодка се отклоняваше настрани и от моторното й отделение бълваха пламъци. Няколко от съдовете в пристанището имаха подобни проблеми.
Лейдлоу хвана руля и изведе лодката на плажа само с останалото им ускорение. Килът се заби в пясъка и те спряха.
— Какво беше това, по дяволите? — попита тя.
— Не знам — отвърна Хоукър и се обърна към Макартър.
Професорът държеше Юрий като спящо дете, подпрял тила и главата му върху свивката на лакътя си. Измъкна изпод него дясната си ръка — цялата беше мокра от кръвта, течаща от ухото на момчето.
— Господи? — ахна Даниел.
— Да се махаме оттук — каза Хоукър. — Аз ще го нося.
Взе детето от Макартър, а Лейдлоу извади чантата с новия камък от шкафа и скочи на пясъка.
Даниел помогна на професора да изкуцука нагоре по плажа. Докато тичаше с Юрий на ръце, Хоукър си помисли, че са намерили и взели втория камък, ала на каква цена?
35.
Даниел влетя през вратата на спешното отделение. След нея влезе Хоукър с Юрий на ръце и извика:
— Трябва ни лекар!
— Necesitamos un medico — преведе на испански Лейдлоу и се огледа. Сумрачното помещение се осветяваше само от слънчевите лъчи, процеждащи се през затъмнените прозорци, и от две аварийни лампи в ъглите.
— Няма ток — отбеляза тя очевидното.
Шофирането до болницата беше истинска лудост. Светофарите не работеха, навсякъде имаше спрели коли. За да стигнат по-бързо, Даниел караше по ивицата между платната и по едно време дори по тротоара. Ала спирането на електричеството ги бе изпреварило. Както и множество бъдещи пациенти.
Подобно на повечето тукашни спешни отделения, и това беше претъпкано и с недостатъчен персонал. В чакалнята вече имаше повече болни, отколкото можеше да обслужат.
Приоритетни бяха най-спешните случаи: инфарктите и застрашаващите живота рани или състояния. Късметлиите с по-незначителни травми и болести щяха да чакат часове.
Даниел беше сигурна, че Юрий не разполага с толкова време.
Една медицинска сестра в отсрещния край на чакалнята се обърна към тях, видя отпуснатото тяло на момчето и моментално дотича със стетоскоп в ръка.
— Знаете ли английски? — попита Лейдлоу.
Сестрата кимна и попита:
— Какво му е? — Постави слушалката на гърдите му.
— Припадна — отвърна Даниел.
Жената забеляза стичащата се от ухото на момчето кръв, после повдигна единия му клепач и насочи фенерче към окото му. И без това загриженото й лице стана още по-мрачно.
— Едва диша — каза тя. — Елате.
Поведе ги по тъмен коридор към оградена със завеси стая, осветена от аварийни лампи, чиста, но със старо оборудване. Даниел се зачуди дали разполагат с всичко необходимо.
— Трябваше да го закараме в Щатите — каза тя на глас.
— Уверявам ви, че нашите лекари са много добри — отвърна сестрата.
Лейдлоу кимна. Не беше искала да обиди медицинския персонал, който щеше да се грижи за детето. Дори нямаше предвид конкретната ситуация, а че след Хонконг е трябвало да отведат Юрий в Щатите, вместо да дойдат направо в Мексико.