— Всичко ще се оправи — успокои я Хоукър, докато оставяше Юрий на леглото.
— Как?
— Не знам. Но ще се оправи.
Сестрата изскочи навън и след няколко секунди в стаята се появи лекарка.
— Аз съм доктор Васкес — представи се тя и се зае с прегледа. — Детето е припаднало, така ли?
— Да — потвърди Даниел.
Доктор Васкес заобиколи от другата страна на леглото и измери пулса и кръвното налягане на Юрий.
— Кога?
— Преди двайсет минути.
Лекарката я погледна.
— Когато угасна токът ли? Какво правеше детето?
Даниел се замисли, преди да отговори.
— Телевизия ли гледаше? Или е бил в стая с изкуствено осветление?
Логичен въпрос. Припадъците се предизвикваха от най-различни стимули, като един от общите фактори беше променливата светлина, например от телевизор или компютърен екран.
— Не, бяхме навън, в морето — отвърна Лейдлоу.
Доктор Васкес я изгледа, после се обърна към Хоукър.
— Край Пуерто Азул ли?
Даниел мълчеше. Предполагаше, че въпреки прекъсналото електричество вестта за странния инцидент е стигнала до болницата. Преследване с лодки в сънливото пристанище, експлозии, предизвикали срив в електрозахранването, хора, изкарали лодката си на плажа и извадили от нея ранено дете — такива неща не можеха да останат незабелязани.
Тя погледна лекарката в очите.
— Вижте, две години съм следвала медицина и видях как детето получава припадък. Сега е в безсъзнание, от ухото му тече кръв, възможно е да има мозъчен кръвоизлив. Трябва да му се направи ядрено-магнитен резонанс, томография или там с каквото разполагате, за да се уверите, че няма мозъчен оток.
Доктор Васкес очевидно се чувстваше неловко. После каза:
— Вие не сте му родители.
В този момент иззад завесата се появи висок широкоплещест санитар, явно усети напрежението и погледна лекарката.
— Рикардо… — започна тя и понечи да натисне един алармен бутон.
Даниел светкавично запуши устата и с ръка и я долепи до стената. Рикардо се хвърли към нея, но Хоукър го изпревари, притисна го към отсрещната стена, извади пистолет и опря дулото му в главата му.
Доктор Васкес ужасено се взираше в Даниел.
— Вижте, заклевам се — заклевам се — не искаме никой да пострада, нито вие, нито вашият персонал, нито това дете — вперила очи в лекарката, каза Лейдлоу. — Вярно, не съм му майка, но не съм и някоя побъркана, която го е отвлякла и го смята за свой син. Детето е преживяло истински ад и по петите му са хора, които искат пак да го върнат там. И аз няма да допусна това.
Очите на Васкес омекнаха и тя крадешком хвърли поглед към Юрий. Лейдлоу поотпусна ръката си от устата й, но не съвсем, в случай че мексиканката се опита да извика.
— Кои сте вие?
— Работим в американските служби за сигурност — отвърна Даниел.
— Тук нямате никаква власт — заяви лекарката.
— Така е, нямаме, но началниците ни са във връзка с високопоставени представители на вашето правителство, които знаят за присъствието ни тук и са дали разрешение — излъга Лейдлоу. — В момента нямам нито време, нито възможност да се свържа с тях. Затова ви моля просто да ни помогнете. После ще си идем.
Доктор Васкес очевидно се двоумеше.
— Можем да му направим ядрено-магнитен резонанс — каза накрая. — И след това си тръгвате.
Даниел кимна. Беше готова да обещае всичко, само и само да прегледат момчето.
Професор Макартър беше на площада и се криеше в навалицата и задръстването, предизвикано от прекъснатото електрозахранване. Опитваше се да се съсредоточи върху обстановката, търсеше признаци за опасност, бореше се срещу инстинктивния си рефлекс да избяга.
В раницата си носеше новооткрития камък, който преди малко бе излъчил мощен електромагнитен импулс и който търсеха поне две въоръжени групи, готови да убиват, за да го получат. Колкото и да се страхуваше да обикаля с него без никаква защита, и двамата с Даниел разбираха, че е безотговорно да го вкарват в болницата, където можеше да наруши функционирането на безброй уреди, не на последно място сред които бяха необходимите за прегледа на Юрий.
Насреща му се издигаше бетонен фонтан. Стотици хора бяха излезли на улиците и в парка заради спрелия ток. На едно място група тийнейджъри играеха футбол. Около границите на импровизираното им игрище се навъртаха униформени полицаи — вървяха сред тълпите като хищници в стадо.