Макартър се опитваше да тича целенасочено, ала знаеше, че изглежда зле. Кракът го болеше и мислите му бяха объркани. Струваше му се, че прилича на участник в състезание за инвалиди, въпреки че бягаше сам.
Пресече улицата. Трябваше да се измъкне — от полицията, от хората, които го преследваха, от Хоукър и Даниел.
Последната мисъл го сепна. Та те му бяха приятели, защитаваха го. Дали подсъзнанието му не се опитваше да му каже нещо?
Пред болницата имаше спирка и по улицата се приближаваше автобус. Археологът закуцука натам и се нареди на опашката. Рейсът спря и спирачките му изхвърлиха мощни струи въздух.
— Професоре?
Обърна се и видя, че Даниел и Хоукър излизат от болницата. Юрий вървеше с тях. Слава Богу!
— Какво правиш? — подозрително попита Лейдлоу.
— Амиии… — заекна Макартър. — Крия се. Опитвам се да не бия на очи. — И посочи полицаите в парка и на уличния ъгъл.
— Полицията не ни преследва — отбеляза Даниел.
— Не бива да разчитаме на това — възрази Макартър.
Даниел погледна Хоукър и кимна към автобуса.
— Какво мислиш?
— Да, време е да зарежем стария джип — съгласи се той.
— Ще се качваме ли? — изненада се Макартър.
— Да — отвърна Лейдлоу. — Хайде.
36.
Арнолд Мор седеше в мрачния тунел в планината Юка и притискаше студен компрес към слепоочието си. Наоколо се щураха техници, свързваха кабели и пренасяха оборудване — превръщаха една огромна каравана в импровизирана лаборатория.
Докато ги наблюдаваше, той се мъчеше да овладее позивите за повръщане, които получаваше на всеки десет-петнайсет минути след инцидента. Всъщност гаденето беше за предпочитане пред постоянното мърморене на Байрън Стекър, който ги беше чакал в Юка.
След като включиха първия от плоскоекранните лабораторни монитори, вече можеха да пуснат записа на енергийния импулс, макар да се оказа, че няма много за гледане.
Мор се вторачи в екрана, в чийто ляв край имаше диаграма на електромагнитния сигнал. Замразеният кадър показваше осеяната с кратери пустиня, димящия камион и хаотично спрелите бронирани коли. Единият блекхок беше кацнал почти нормално на пътя, но от другия се вдигаше пушек и корпусът му бе смачкан отстрани, а наоколо лежаха тъмни късове от перките му, пръснати като стари грамофонни плочи.
От горящия вертолет изскачаше човешка фигура.
— Нямаме видеозапис на самото събитие — каза Байрън Стекър. — Абсолютно нищо преди тази сцена. Въпреки че навсякъде из базата са инсталирани камери, включително такива, които са специално предназначени за заснемане на ядрени взривове, във всички записи има дупка от четири минути и деветнайсет секунди преди взрива до този момент, около минута и половина след него.
— Но пък имаме свидетел, който го описва като ударна вълна, преминала по повърхността на пустинята — истински ядрен взрив, само че без гъбовидния облак.
Мор не откъсваше очи от дисплея. Беше останал в безсъзнание няколко минути.
— … пострадали най-малко петнайсет пътнически самолета — продължаваше директорът на ЦРУ. — Девет от тях са изгубили напълно електрозахранването си и се е наложило да се приземят аварийно. Радарът в „Нелис“ угасна, прекъснаха всички комуникации. На електропреносната мрежа по цялото западно крайбрежие са нанесени сериозни щети. Никъде във Вегас, Хендърсън и Тахоу няма електричество.
Мор се опитваше да не го слуша.
— И накрая, най-лошото — прибави Стекър. — Руснаците и китайците ни обвиняват, че сме нарушили договора за забрана на ядрените опити или че сме създали ново супероръжие. Съветът за сигурност на Обединените нации се събира на заседание вдругиден. А се пада през уикенда, по дяволите.
Мор заразтрива слепоочията си. Чуждестранният интерес определено усложняваше ситуацията.
— Какво искаш да кажеш? — попита той. Беше прекалено изтощен, за да изслуша докрай директора на ЦРУ.
— Нали те предупреждавах, това нещо е опасно.
— Всичко, което има енергия, може да е опасно — възрази Мор. — Кола, оръжие, бомба. Даже самият ти. Важното е как използваш тези неща, как преодоляваш опасността.
— Тъкмо това е въпросът, Арнолд. Ние не знаем как да използваме това нещо. Не знаем дори какво прави то. Известно ни е само, че след двегодишни проучвания ти беше хванат по долни гащи.
Стекър несъмнено вече бе пратил тези си заключения на президента. Мор трябваше да реагира бързо и да се надява, че Хендърсън ще запази здравия си разум пред лицето на толкова силна атака.