— Когато се запознахме, ти беше безупречна и самоотвержена държавна служителка — каза Хоукър. — Излъчваше енергичност, каквато не си спомням да съм имал. Честно. И тогава си помислих: „Ето една разкошна жена, която може да ми помогне да получа каквото искам“.
Даниел се засмя.
— Не знам дали да се чувствам поласкана, или да се обидя.
Той кимна. Беше наясно, че признанието му може да се тълкува по много начини.
— Но после, когато се озовахме в джунглата, ти често трябваше да взимаш трудни решения. Постъпваше правилно и когато си тръгнахме, изглеждаше различно. Казах си: „Ето един човек, който може би ще ми помогне да намеря каквото ми е нужно, възможност да повярвам в нещо, отново да открия надежда“.
Тя го погледна като че ли е казал нещо странно.
— Не те познавам като човек, на когото му липсва надежда. Ти никога не се предаваш. Не се отказваш.
— Не обичам да губя. И ако трябва да падна, ще го направя с песен на уста. Но това е съвсем различно от вярата, че има какво да спечеля.
— Предизвикателство — предположи Даниел.
— Сигурно — съгласи се Хоукър. — Понякога няма нищо повече. Но това не е вяра.
Тя безмълвно впери кафявите си очи в него. Светлината на свещта окъпваше лицето й, устните й лъщяха от рома. Бяха съвсем близо един до друг и се взираха в очите си.
Той понечи да се наведе към нея, ала в този момент ги прекъсна остро пиукане. Сателитният телефон.
— Мор е — каза Лейдлоу, стана и влезе вътре.
Хоукър се отпусна на шезлонга, обезсърчено изпружи крака и за пореден път напълни чашата с ром.
— Страхотно — измърмори под нос. — В половината западно полукълбо няма ток, а аз попаднах на момиче с телефон със слънчеви батерии.
Даниел погледна през вратата Хоукър и вилнеещата на хоризонта буря, после взе телефона, отиде в съседната стая, въведе кода си и го потвърди, за да приеме обаждането.
— Извинявай, че ти се обаждам чак сега — каза Мор. — Знам, че си се опитала да се свържеш с мен преди няколко часа. Тук е малко напрегнато.
Разказа й за катастрофалното пренасяне на камъка и й обясни, че ЦРУ използва инцидента, за да им окаже натиск.
— На открито ли бяхте? — изненада се Лейдлоу.
— За съжаление.
— Да не сте се забавили?
— Не. — Стори й се ядосан от въпроса. — Движехме се по график, нямаше причина да очакваме пик още няколко часа. Просто импулсът подрани и беше много по-странен от предишните.
Мислите й се върнаха към случилото се на лодката. Явно ставаше дума за едно и също. Двата камъка бяха излъчили неочакван импулс. И сега някои уж случайни неща си идваха на мястото.
— Струва ми се, че знам какво се е случило.
— Какво?
— Намерихме втори камък. Извадихме го от подводен храм на тринайсет километра от брега.
— Чудесна новина? — зарадва се Мор. — Браво!
— Благодаря. Въпросът е, че този камък също излъчи импулс. Не знам дали имаш достъп до тукашните новини, обаче половин Юкатан е без електричество — точно като Вегас, ако може да се вярва на телевизията.
— Мислех, че ние сме причината.
— Не. Ние бяхме. И ми се струва, че двете събития са се случили едновременно.
— Какво искаш да кажеш?
Даниел се опита да обясни.
— Камъните излъчваха постоянен сигнал, да. Носеща вълна, която непрекъснато се повтаря, като морски фар или постоянно въртящ се прожектор. Само че ние не знаехме какво ще се случи, ако тази вълна се сблъска с нещо.
— Смяташ, че камъните са се намерили един друг, така ли?
— Единият камък е задал въпрос, другият е отговорил. Като нашите компютърни мрежи.
— Звучи правдоподобно — съгласи се някогашният й партньор. — Но защо не са се намерили по-рано?
— Първият камък беше скрит под сграда пет — поясни Лейдлоу. — Ние открихме втория на двайсет и пет метра дълбочина в Залива, под хиляди тонове скали и корали. Само че случайно сме го извадили на повърхността по същото време, по което вие сте пренасяли първия.
Очакваше Мор да прояви скептицизъм, но той я изненада.
— Тук има много по-голяма логика, отколкото съзнаваш. Изследвахме усилването на енергийната вълна, поне това, което успяхме да запишем. И главният сигнал е проявил неочаквано отклонение от предишния си постоянен модел. Промяна в носещата вълна, която можем да обясним само по два начина. Или има някаква вътрешна повреда в камъка, или отклонението е резултат от сливането на двете отделни вълни.