— Трябва да е второто.
— Това обяснява още някои неща — с облекчение прибави Мор. — Първо, импулсът тук беше десет пъти по-мощен от обикновено. Което може да се разбере по-лесно, ако сигналът е бил усилен от нещо ново.
— Тези камъни са създадени, за да направят нещо съгласувано — уверено заяви Лейдлоу. — Може и в момента да са свързани в някаква мрежа.
Мор се поколеба.
— Възможно е да са били свързани за кратко, но не и сега. Щом внесохме бразилския камък в тунела, носещата вълна се върна към нормалния си модел.
Явно в крайна сметка планината Юка щеше да изпълни функцията на защитен кожух.
— Ще възложа да поработят по твоята теория, но мисля, че си на прав път — завърши той.
— Какъв ще е следващият ход? — попита Даниел. — Надявам се, че имаш някакъв план за пренасянето на втория камък, защото се съмнявам, че ще мога да го прекарам през проверката на летището в ръчния си багаж.
— Изобщо не се опитвай. Просто го пази при теб. Поне засега. Намери начин да го скриеш в нещо, иначе заради теб токът ще прекъсва на всеки седемнайсет часа и трийсет и седем минути.
— Ще го направя — обеща тя. — Но искам да уредиш пътуването на Юрий.
— Защо?
— Детето пострада по време на импулса. Сега като че ли е добре, но искам да го изведа оттук. Руснаците са му направили нещо и камъкът явно му вреди.
— За какво точно става дума?
— В мозъка му е имплантирано нещо — поясни Даниел. — Той припадна и остана в безсъзнание трийсетина минути след импулса. Закарах го в болница и му направиха ядрено-магнитен резонанс. — Пое си дъх и продължи: — Изводът е, че Юрий се нуждае от повече грижи, отколкото мога да му осигуря, и че го излагаме на риск, като го водим със себе си. Веднъж вече ни нападнаха и въпреки че се преместихме, в никакъв случай не сме в безопасност.
Мор запази ужасяващо мълчание.
— Можеш ли дискретно да уредиш нещо? — попита Лейдлоу.
— Вече ти казах, има вероятност Управлението да се докопа до него. Предполагам, че ако им се удаде, ще вземат Юрий под свое попечителство и не знам дали това ще е по-добре, отколкото да го предадем на Саравич.
Изведнъж я обзе ярост.
— Нямаме право да го излагаме на опасност — гневно възкликна тя. — Той е още дете, при това дете със специални потребности.
— Разбирам те, но тук положението е извън моя контрол.
— И тук не е по-добре — тросна се Даниел.
— За момчето ще е по-безопасно да остане при теб.
Мор всъщност имаше само две състояния: самодоволна увереност и едва завоалирано отвращение. Нервността не беше присъща за него, ала Лейдлоу долавяше в гласа му някакво напрежение и загриженост, които й се струваха странни.
— Какво става?
— Руснаците и китайците са на нокти заради това събитие. Обвиняват ни, че разработваме и изпитваме ново оръжие, което не можем да контролираме. Това налива вода в мелницата на Стекър и президентът, когото смятах за по-умен, ще се хване в неговия капан.
— С други думи?
— С други думи, неочакваната поява на русначе, отвлечено от китайците, а после отмъкнато от американски агенти в Мексико, може би не е най-разумният ход в момента.
— Тогава ми намери скривалище — настоя тя.
— В Мексико ли? Наистина ли смяташ, че разполагаме с такова?
Даниел изруга под нос. Започваше да й се струва, че рискува живота на детето заради нечия изгода. Тъкмо необходимостта да прави подобни компромиси беше главната причина да напусне НИИ.
— Да не се опитваш да ме убедиш, че най-безопасното място за него е тук при нас?!
— Не — съгласи се Мор. — Само ти обяснявам, че ако положението се влоши, може би никой няма да е в безопасност. Никъде.
Гласът му звучеше студено и категорично. Прииска й се изобщо да не е вдигала телефона. От балкона повя ветрец. Бурята приближаваше.
— Разполагаш с деветдесет и два часа — каза директорът на НИИ. — Използвай ги.
Лейдлоу нямаше друг избор, освен да се довери на неговата преценка за ситуацията.
— Разбери каквото можеш за Юрий — помоли го тя — Ще ти съобщя, преди да направим следващия си ход.
Мор прекъсна връзката. Даниел остави телефона и се обърна към терасата. Вятърът се усилваше, захладняваше и по стената вече трополяха дъждовни капки. Мълниите осветяваха дъждовните талази на плажа.
Хоукър беше станал от шезлонга и неподвижно наблюдаваше бурята, облегнат на стената в защитената под навес част от балкона, точно пред вратата.