— Остани — заповяда Кан.
Шефът на охраната неспокойно седна на един стол.
Жълт електрокар докара няколко големи сандъка, разтовари ги и се отдалечи. Няколко души бързо отвориха сандъците. Вътре имаше механичен аналог на мулета, четирикраки машини с двигател с вътрешно горене, управлявани от съвършен компютърен мозък, които можеха да се движат по почти всякакъв терен, натоварени със стотици килограми техника.
Техниците незабавно почнаха да ги сглобяват. Ако се съдеше по изражението му, Чой имаше отрицателно отношение към тях.
— Нещо те смущава — отбеляза Кан.
Чой се поколеба.
— Не одобряваш всичко това, така ли? — Гневът на Кан се усилваше.
— Толкова много техника ще ни забави — отвърна шефът на охраната.
— Няма — възрази милиардерът. — Това е единственият начин.
Лекарят приключи със свързването на жиците, залепи ги така, че да прилепнат към ръката на Кан, и ги включи в закрепения за ремъците трансформатор.
Кан се възхити на системата. Титанови скоби, хидравлични задвижващи механизми и подвижни лакътни и раменни стави — новият му „ръкав“ приличаше на футуристична броня, но всъщност представляваше нещо много повече.
Техниците провериха системата, донастроиха я и отново стегнаха ремъците. След това се заеха да свържат по-малки механични устройства с всеки от пръстите му.
— Искам да поговорим за твоето преследване — каза милиардерът на Чой. — Онези хора продължават да ти се изплъзват.
— За момента. Съвсем скоро ще ги намерим.
— Но онзи ден бяхте съвсем близо. И пак ви избягаха.
Един от техниците се вмъкна между Чой и масата, като извиваше и свързваше тънки жички със задвижващите механизми на пръстите на Кан.
— Избягаха, но само заради електромагнитния импулс — ядосано отвърна шефът на охраната. — Обаче преди това ни отведоха право при подводния обект. В момента нашите хора го проучват. Открили са храм с йероглифни надписи, които скоро ще преведем. Тази информация ще ни насочи към следващата ни цел.
Тази новина очевидно не беше достатъчна за Кан.
— Ако действахте по-бързо, щяхте да вземете онова, което са намерили под водата. И вторият камък щеше да е в ръцете ни.
— Да, разбира се — съгласи се Чой. — Но ние знаем тяхната теория. Камъните общо са четири. Това означава, че някъде има още два.
— Не — категорично отсече инвалидът. — Остава само още един.
Чой се озадачи.
Гласът на Кан омекна — тон, запазен за глупаво, но вярно куче.
— Разбира се, не мога да очаквам да знаеш тези неща. Ти не си способен да ги усетиш и да ги проумееш напълно. Ти си обикновен инструмент, който е най-добре да използвам за елементарни задачи.
Кимна към техниците, които свързваха тънките жици с различни нервни центрове в ръцете му — след всяко, свързване пръстите му леко потреперваха, — и продължи:
— Ако използва чук, когато са нужни фини пинцети, работникът не може да вини чука за собствената си грешка. И ако ти бъдеш подложен на изпитание, с което не можеш да се справиш, кой друг е виновен, ако не аз, задето съм те подложил на него?
— С информацията, с която разполагаме, когато следващия път ги засечем, ще ги заловим — заяви Чой. — Когато пристигнат, ще сме овладели всички важни позиции. И ще можем да им заложим капан, от който не е възможно да избягат.
— Готови сме — съобщи техникът.
— Започвайте — нареди Кан. Когато включиха системата, ръката му се раздвижи и изви, после се отпусна на подлакътника.
— Обезпокоен съм — каза шефът на охраната, явно ядосан, че трябва да води този разговор пред техниците.
— От какво? — попита инвалидът, без да откъсва очи от устройството, което позволяваше на ръката му да се движи.
— Разбирам защо искате камъните — предпазливо започна Чой. — Но техните способности…
— Руснаците са използвали камъка, за да лекуват момчето — рязко го прекъсна Кан, разгневен, че някой си позволява да оспорва решенията му.
— Да. Но вие видяхте какво се случи тук. Може би не е безопасно да ги вземем.
— Ще получа онова, което искам!
— И аз ще ви го осигуря. Но смятам, че трябва да внимаваме.
Каза го почтително, ала Кан видя в думите му нещо друго. Видя алчност зад загрижеността, видя вероломство. Сега разбираше провалите на Чой. Гневът му изригна.
— Ти не желаеш да ги получа? — кипнал от ярост, изръмжа той.