Сесията на ООН преминаваше зле и мъжете в караваната я гледаха по сателитна връзка. Един след друг представителите на различни държави се качваха на подиума, за да заклеймят Съединените щати. За разлика от едно време, когато такива нападки можеха да се очакват само от вражески нации, сега и много приятелски страни настояваха да научат какво се е случило в пустинята — изявления, които още повече насърчаваха водачите на готовата за линч тълпа.
За разлика от британския парламент, където след всяко изказване се даваше възможност за реплика, системата в ООН позволяваше на представителите да вземат думата и да държат речи един след друг. Американският посланик можеше само да седи, вяло да си води бележки и да притиска с ръка слушалката към ухото си.
Общо Взето, Мор вярваше в Организацията на обединените нации, но това вече се превръщаше в цирк.
Нещо повече, президентът също гледаше сесията от Овалния кабинет във Вашингтон. Телеконферентната връзка позволяваше на Мор да го вижда на един екран, докато следи дебата в ООН на друг монитор. За щастие Стекър временно беше отишъл в Лангли и поне днес нямаше да е при президента.
— Много ли е зле? — попита Мор.
Натаниал Ахига се бе откъснал от работата си, за да погледа.
— Ако бях хазартен тип, нямаше да удвоя залога — отвърна физикът.
Мор се заслуша в сесията. Китайският делегат твърдеше, че някакво ново американско супероръжие унищожило един от техните „комуникационни“ сателити. Акт, който смятали за опасен и незаконен, с други думи, за първа стъпка към война. Не се даваше никакво обяснение защо китайски „комуникационен“ сателит орбитира над американска територия и всички страни, естествено, знаеха, че това е шпионски спътник, което обаче не правеше унищожаването му по-малко опасно.
— Вярно ли е? — попита Мор.
Отговори му президентът:
— Разузнаването потвърждава, че сутринта китайските военновъздушни сили отчаяно са се опитвали да възстановят връзка с един от събиращите им информация сателити.
— По дяволите — изсумтя директорът на НИИ.
— Става все по-лошо — продължи Хендърсън. — Руснаците твърдят, че и те изгубили сателит.
Мор изруга под нос. Що за късмет — шпионски спътници на други световни суперсили да се окажат на неподходящо място в неподходящ момент. Но пък военновъздушната база „Нелис“, летището до Грум Лейк и Зона 51 бяха сред най-усърдно наблюдаваните райони в Съединените щати. Навярно трябваше да се изненада, че сателитите са били само два.
— Някакво военно раздвижване?
— Тук-там, главно масови мобилизации и дислокация на части — отвърна президентът. — И повишаване на активността във всички военни пристанища.
Естествено. Всички военни доктрини смятаха унищожаването на шпионски спътници за задължителна първа стъпка към война. Руснаците и китайците реагираха параноично и в същото време съвсем логично — мобилизираха войските си и ги дислоцираха в отдалечени зони. Ако се беше случило обратното, Съединените щати щяха да постъпят аналогично.
Той разтри слепоочията си. От стреса започваше да мъчи мигрена. Може би трябваше да се върне в лазарета.
— А ние как реагираме?
— Нямах друг избор, освен да повиша степента на бойна готовност — каза Хендърсън. — Преминахме към четвърта степен и Съветът на началник-щабовете най-вероятно ще предложи да обявим трета, ако руснаците и китайците продължават по същия начин.
— Е, това би трябвало да потвърждава най-сериозните им опасения — сприхаво изръмжа Мор.
— Моля?
— Трябва да разговаряме с тях, господин президент, а не да разполагаме танкове и самолети на бойни позиции. Ескалацията води до нова ескалация, това е единственият предвидим резултат.
Хендърсън се ядоса.
— Ти твърдиш, че тези неща уж щели да ни спасят от нещо, а досега те само ни излагат на опасност. Имаме нужда от стратегия за тях и най-добре вземи да ми осигуриш стратегия, по дяволите, иначе няма да ми оставиш избор.
Мор чу заплахата в думите на президента — предупреждение, че е прекрачил границите на приятелството им. Това не беше обикновен спор между политически анализатори — той разговаряше с върховния главнокомандващ. Трябваше да си го напомни, както и факта, че Хендърсън може да нареди да унищожат бразилския камък.
— Извинявам се, господин президент — въздъхна Мор — Много съм уморен. С каква версия ще излезем?
Президентът сви рамене.
— Ти каква предлагаш? Какво бихме могли да им кажем?