— Като тоя, който намерихме сега.
— И като онзи, който открихме в Бразилия — прибави Даниел.
— Когато преди година и половина за пръв път разговаряхме с Мор, ние обсъждахме културата, религията и пророчествата на маите. Той искаше да обясня пророчеството за две хиляди и дванайсета, да разбера какво е означавало за маянския народ и култура като цяло.
— Трябваше да му напомня — а и на себе си също, — че няма единна маянска култура, религия и конкретни пророчества — продължи професорът. — Както няма единно християнство, ислям и каквато и да е друга религия. Има схизми, разделения и различни мнения.
Също както има католици, протестанти и източноправославни, както има шиити и сунити, така и маите са имали много секти, често разделени според границите на отделните градове-държави.
— И всяка държава има собствено тълкуване за нещата — поясни Лейдлоу.
— Точно така — потвърди Макартър. — Общо взето, почитали едни и същи богове, но всеки народ си имал свои вярвания, своя философия, различни обреди.
Трябваше напълно да изясни този въпрос, защото той щеше да се просмуква във всичко, което щеше да им разкаже по-нататък.
— Обединението на всяка религия е трудно, ако не и невъзможно. През четвърти век християнската църква свиква събор, за да реши кои книги да бъдат включени в официалния канон, останалите стават апокрифни. Но въпреки това те продължават да съществуват и някои вярват в тях. Други документи, които също са обявени за канонични, се приемат в по-малка степен от останалите. Мартин Дутер смятал посланието на Яков за ерес, защото изисква действия, а не само вяра, като средство за спасение. Източноправославната църква не е съгласна с много положения в католицизма. Виждате колко е трудно създаването на единна религия. Но в света на маите няма канонични събори и културните и религиозни различия са широко разпространени.
— Всеки за себе си — веднага схвана идеята Хоукър. — Какво значение има това за нас?
— Има, защото концепцията за две хиляди и дванайсета като край на времето, на цивилизацията или съществуванието никога не е била широко разпространена в света на маите.
Хоукър се изненада.
— Обаче явно е широко разпространена днес.
Макартър не можа да не се засмее. Наистина беше така, главно защото изглеждаше интересна, вълнуваща и мистична — и в същото време безопасна. Малцина от онези, които говореха за нея, вярваха, че изобщо ще се случи нещо.
— За нас това е нещо като история за призраци — продължи той. — Приятен разговор край лагерния огън. Но идеята не е била популярна сред тогавашните май. Нито е можела, бих могъл да прибавя да повдигне духа на войската. Кой ще работи, ако е за нищо? Кой ще строи храмове, кой ще извайва идоли и йероглифи?
Хоукър кимна разбиращо.
— Затова са загърбили идеята — включи се Даниел.
— Почти до пълното й изчезване — допълни професорът.
— Но не е изчезнала съвсем — настоя Хоукър.
— Точно така — потвърди Макартър. — И тъкмо тук става интересно. Ние открихме бледа следа от доказателства, свързваща камъните и пророчеството. Изглежда, че е оставена нарочно, най-вероятно от група вярващи, които са били достатъчно разумни, за да не допуснат да ги разкрият, и достатъчно стабилни, за да предадат знанието, без да се самоунищожат, опитвайки се да докажат своята правота.
— Да се самоунищожат ли?
— Апокалиптичните секти рядко просъществуват повече от няколко години — поясни ученият. — Първо, трудно се привличат привърженици на такава идея, поне стабилни, и второ, даже да успееш да ги привлечеш, ужасно трудно можеш да ги задържиш заедно за повече време, без да се самоунищожиш.
— Логично — съгласи се Хоукър. — Предполагам, че не сте се натъкнали на такова нещо.
— Не. Ето какво открихме обаче. — Докато обясняваше, Макартър посочваше съответните места на разгънатата пред него карта. — На един камък в паметника на Тохил, най-древната постройка в град Каракол, се споменава за пророчеството и за група, наречена Братството зад дима, което означава тайно братство. Оттам ги проследихме до Ек Балам, Града на ягуара, където се наричали Братството на ягуара. Открихме йероглифи, които разказват, че Братството строяло храмове и сгради, за да запази там Жертвоприношенията — според мен така са наричали камъните. Това ни отведе на Забуления остров в планината, където са добивали вулканичната пепел за строежа на подводния храм.