В продължение на четирийсет минути летяха на зигзаг, оглеждайки се за по-голям воден басейн, но след като не откриха и горивото им започна да намалява, Хоукър разбра, че ще се наложи да се задоволят с езерата, които вече бяха видели.
Той се снижи и прелетя над двете най-големи — първото приблизително кръгло, второто продълговато и по-тясно. То изглеждаше по-подходящо, ала изискваше кацане при страничен вятър и когато се спусна над него с включени светлини, той видя, че тук-там от водата стърчат останки от потънали дънери.
Издигна хидроплана и се насочи обратно към първото езеро. Щяха да имат тристатина метра, за да спрат, което нямаше да е достатъчно, но поне можеха да заходят при попътен вятър.
— Добре — каза Хоукър по интеркома. — Вдигнете масичките и изправете облегалките във вертикално положение.
До него Даниел провери предпазния си колан и прибра фенерчето и авиационната карта, които държеше. Макартър събуди Юрий и провери колана му, а Хоукър издигна хидроплана още сто и петдесет метра нагоре, намали газта и свали задкрилките.
— Как сме с горивото? — попита Лейдлоу.
— На свършване е.
— Но ще стигне, ако не успеем да кацнем от първия път, нали?
Той погледна датчика. Съмняваше се, но не отговори.
— Ами ако и в това езеро има дънери?
Това щеше да е проблем, но щеше да е още по-опасно, ако се опиташе да набере височина и да заходи повторно.
— Има една стара пилотска поговорка — каза Хоукър. — Ако кацаш аварийно нощем, изчакай да се снижиш на трийсет метра и включи светлините за кацане чак тогава. Ако ти хареса онова, което видиш, хубаво. Ако не ти хареса, пак ги изключи.
— Дано да няма дънери — отвърна Даниел.
— Не се безпокой, няма да има — успокои я той. Надяваше се наистина да е така.
Бавно приближи самолета, като поддържаше носа изправен нагоре и се готвеше за заход за кацане на къса полоса. Не виждаше почти нищо над носа и завиваше надясно, за да погледне през страничния прозорец.
На височина трийсет метра се показаха върхарите на дърветата — самолетът се снижаваше по-бързо, отколкото трябваше.
Той натисна дросела напред и воят на двигателя се усили, но хидропланът продължаваше да се спуска. Бяха прекалено ниско, дърветата блокираха видимостта и пред него имаше само клони и палмови листа, отразяващи светлината.
Къде беше езерото, по дяволите?
Трябваше да се издигнат малко по-високо. Хоукър отново натисна дросела, изтегли лоста и носът се насочи още по-нагоре. В този момент двигателят се задави.
Не угасна, но не работеше равномерно.
— Хоукър? — възкликна Даниел.
Той даде пълна газ и натисна дросела с надеждата да вкара още малко гориво в цилиндрите. Сирената за рязко падане на скоростта зави, двигателят продължи да се дави и самолетът започна да се разтърсва.
Пилотът наклони носа надолу.
— Хоукър!
Заораха във върхарите — отначало само закачаха отделни клони, но бързо потъваха в гъсталака.
Изведнъж се озоваха над езерото и силно се удариха във водната повърхност. Внезапното намаляване на ускорението ги запрати напред и коланите им се изпънаха до крайност.
За миг отскочиха нагоре и отново се спуснаха. Този път самолетът се уравновеси и проряза бяла ивица по гладката като стъкло вода. Скоростта постепенно намаляваше.
— Дръжте се — предупреди Хоукър.
— Защо? — учуди се Даниел. — Нали кацнахме?
Той я погледна. Как да й обясни?
— Нямаме спирачки.
Тя погледна напред.
Хоукър последва примера й. Брегът се приближаваше светкавично, навярно с четирийсет-петдесет километра в час. Съпротивлението на водата ги забавяше, ала нямаше да успеят да спрат.
Пилотът се напрегна и в следващия момент корпусът се блъсна в сушата, плъзна се на брега и спря.
Даниел рязко се люшна напред и гъстата й кестенява коса падна върху лицето й. Тя издуха няколко кичура с уста и с ръце прехвърли останалите зад ушите си.
— Нямаме спирачки, а? — Явно изобщо не й беше смешно. — Наел си самолет без спирачки?!
— Това е хидроплан — поясни Хоукър. — Никой хидроплан няма спирачки. Може да има котва или нещо подобно, не знам. За пръв път летя с такова чудо.
— Наемаш самолет, с какъвто не си летял никога, за да ни отведеш на място, на което не си сигурен, че ще кацнем безопасно?!
Кой знае защо гневът й го развесели.