— Още щом се установиха, хубавите приказки и парите секнаха и те се превърнаха в тирани. Обаче тукашните хора имат силен дух. Решихме да ги прогоним, но не беше лесно. Заплашваха ни, някои пострадаха… — Той я погледна в очите. — И двете страни проляха кръв. Заклехме се да не допуснем да се върнат — винаги е по-лесно да отблъснеш хищника, отколкото да се бориш с него, след като си го пуснал в двора си.
Възрастният мъж кимна към прозореца, през който се виждаше синьото небе.
— Вашият самолет цял час кръжа наоколо посред нощ и после кацна в езерото. Това ни се стори много подозрително. Трябваше да се уверим. Даже свети Игнасио е бил воин, преди да стане свещеник. Понякога трябва да сме и воини.
Даниел омекна и се почувства глупаво, че преждевременно бе осъдила тези хора. Обстоятелствата напълно обясняваха поведението им.
— Напълно ви разбирам — каза тя.
— Аз пък разбирам защо ни излъгахте, знам как трябва да ви е изглеждало. Само че все още не ми е ясно какво правите тук. Ще ми разкажете ли?
Лейдлоу отпусна скръстените на гърдите си ръце и седна.
— Сигурно няма да ми повярвате.
— Опитайте — отвърна отец Доминго. — Нали работата ми е да вярвам?
— Търсим един древен маянски обект, Храма на ягуара. Според нас се намира някъде наблизо. И нашият подозрителен… — тя хвърли поглед към Хоукър — и донякъде безразсъден полет имаше за цел да открием това място.
— Защо не се върнахте?
— Когато установихме къде трябва да отидем, горивото ни вече свършваше, затова кацнахме в най-голямото езеро, което видяхме.
— Разбирам. А защо смятате за необходимо да пазите търсенето си в тайна?
Даниел се поколеба. Не й се искаше пак да лъже свещеника, ала не биваше и да му разкрие истината. Отец Доминго я изпревари.
— Може би защото носите със себе си нещо, което не разбирате, и се боите както да го използвате, така и да не го използвате. Но най-много ви е страх от това какво ще направят други сили, ако попадне в техни ръце.
49.
В Кризисния център на Белия дом се бяха събрали повече хора, отколкото някога беше виждал там президентът. Около масата седяха членовете на Съвета на началник-щабовете, директорът на ЦРУ, държавният секретар и министърът на отбраната, всички със своите съветници. Наоколо стояха други членове на кабинета.
През последното денонощие международното положение бързо се влошаваше. В отговор на свалянето на шпионските самолети китайците бяха заловили в спорни води два руски кораба и сега двете страни трупаха войски по общата си граница.
Тъй като един американски кораб се намираше в същия район, но успя да избяга, руснаците обвиняваха Съединените щати в двуличие и силеха нападки срещу двете държави по всички възможни канали.
От друга страна, китайците искаха да знаят защо американски и руски шпионски съдове са били в техни води и са действали заедно. Вторият рунд на сочене с показалци и параноя беше в пълен разгар.
Президентът седеше на стола си и преглеждаше доклада за положението, докато председателят на Съвета на началник-щабовете обясняваше подробностите на плоскоекранен монитор:
— … Освен това китайците дислоцираха четирийсет дивизии на руската граница. На сто и петдесет километра от границата са приведени в готовност огромен брой стратегически ракети.
Той щракна с мишката и на екрана се появи нова сателитна снимка: руска пускова установка голям, странен наглед бензовоз. От свързаните с него маркучи като че ли излизаше пара.
— Руснаците правят аналогични приготовления, но действията им са балансирани — едната половина в Азия, другата в Европа.
Следващата снимка показваше подвижни установки СС-20, дислоцирани сред полята. Ново щракване с мишката: руското пристанище Мурманск. Кейовете пустееха, а каналът, обикновено замръзнал по това време на годината, беше разчистен от флотилия огромни ледоразбивачи.
— От наша гледна точка това е по-големият проблем — продължи докладчикът. — Само за двайсет и четири часа те изкараха в морето всичките си въоръжени с балистични ракети кораби, при това при крайно тежки климатични условия. Досега ние смятахме, че това не може да стане толкова бързо, а и не е правено от Кубинската ракетна криза насам.
Той се обърна и погледна Хендърсън.
— Това е изключително показателен факт, господин президент. Руснаците приемат нещата много сериозно. И съм на мнение, че ние трябва да последваме примера им.