Погледна Даниел, после Хоукър. Даниел знаеше отлично испански и смаяното й изражение показваше, че е разбрала всичко. Хоукър, който не владееше добре езика, гледаше подозрително.
— Какво значи това? — попита той.
— „През последните дни преди Черното слънце ще дойдат те — отекна в каменните стени гласът на отец Доминго. — Трима бели и един черен, трима мъже и една жена, трима възрастни и едно дете, трима без гняв и един без покой“.
Пилотът присви очи и мускулите на челюстта му се напрегнаха, сякаш скърцаше със зъби. Това откритие като че ли още повече го разгневяваше, вместо да го изпълни с благоговение, и Макартър бе сигурен, че последното изречение ще направи положението по-лошо.
Той погледна Даниел: тя знаеше. После се обърна към отец Доминго, който довърши превода, като прокара пръсти по редовете испански текст.
— Ellos decdiran el destino del mundo — повтори той. — И те ще решат съдбата на света.
52.
Хоукър бе смаян. Беше очевидно, че малката им група точно отговаря на описанието в пергамента, но какво означаваше това? Можеше ли наистина да са те? Той, Даниел, Юрий и Макартър?
Виждаше, че колелцата в ума на Даниел бясно се въртят. Макартър изглеждаше така, сякаш го е споходило просветление, а Хоукър не можеше да се сети за нещо по-опасно.
— Даже не си го и помисляй — предупреди той учения. — Това е просто съвпадение.
— Сега са последните дни преди Черното слънце — отбеляза отец Доминго. — Трябва да: призная, че когато ви видях четиримата, сърцето ми се разтуптя. С приближаването на времето много мислех за пергамента и се питах дали ще се появи някой. Тези думи са написани преди триста години, а преди това са предавани от поколение на поколение.
Даниел се приближи до Макартър и двамата внимателно проучиха документа. Археологът моментално потъна в няколкото страници с маянски йероглифи.
Лейдлоу явно бързо се беше овладяла. Очите й грееха в сумрачната изба и от цялото й същество се излъчваше радост, сякаш от плещите й са вдигнали тежко бреме. Хоукър я разбираше: търсенето им не бе напразно. Всичките мъки, страдания и убийства — сега тя навярно откриваше смисъла, предопределението зад тях. И тъкмо това го плашеше.
Той не вярваше в предопределението. Според него тази идея определено имаше своето значение. Имаше моменти, когато човек намираше в нея воля да продължи напред, да успее въпреки минималните шансове. Но в повечето случаи беше пагубна. Хората, които смятаха, че са оръдие на Бог — на който и да е бог, — бяха способни на ужасни неща. С волята на някакво висше, същество можеха да се оправдаят всякакви жестокости.
За арогантните и жадните за власт нямаше по-добър лозунг. Тази лъжа правеше даже добрите хора в едно общество способни на злини. А за потиснатите се превръщаше в мантията на съдбата — страданието беше техният жребий в живота, провалът бе предопределен и затова трябваше да го приемат безпрекословно.
Докато размишляваше за тези неща, му се искаше да ги изтъкне пред Даниел и Макартър, ала вече виждаше треската, която пламтеше в очите им.
53.
Дълбоко в недрата на планината Юка научните спорове продължаваха. Въпреки цялата техническа информация за камъка нито Мор, нито Стекър, нито учените знаеха как точно функционира той. И какво е предназначението му.
В резултат телеконференцията се превърна в разпит: от всички страни изстрелваха въпроси към Мор. Това можеше да означава само едно. Стоварваха отговорността върху него. Или щеше да оправдае съществуването на камъка, или защитата щеше да падне и камъкът щеше да бъде унищожен.
— Откъде идва енергията? — директно попита президентът Хендърсън. — Как този камък генерира точно този вид енергия, който описваш? Ядрена ли е? Чрез някакъв синтез ли се получава?
— Не, господин президент. Камъкът не е радиоактивен. Това не е студен ядрен синтез, както смятахме по-рано. Определено не е и термоядрен. Всъщност не ни е известен начин, по който този камък да генерира енергия в наблюдаваните от нас мащаби. Което ни кара да смятаме, че той не генерира енергия, а я черпи отнякъде. Че действа като проводник.
— Обясни — нареди Хендърсън.
— Представете си един контакт у вас — започна Мор. — Пъхате си пръста в контакта, удря ви ток, но нито контактът, нито кабелът произвеждат енергията, те са само проводници. Електричеството се генерира другаде, в електростанция на много километри от дома ви. Според нас този камък получава енергия отнякъде и я излъчва.