Мор се вгледа в експерта. Размишляваше над думите му и се чудеше накъде клони.
— През последните няколко години изследователи от Националната агенция за океаноложки й атмосферни изследвания и други организации активно проучват магнитното поле, за да разберат това явление по-добре — продължи Ърнест, като намести очилата си. Започваше да се поти.
— Всичко това е много интересно — е неприкрито раздразнение го прекъсна президентът. — Но какво общо има с камъните, по дяволите?
Експертът от ЦРУ преглътна образувалата се в гърлото му буца.
— Ще ви покажа — отвърна той, обърна се към компютъра и започна да пише на клавиатурата. На един от плоските екрани в лабораторията се появи диаграма, която се виждаше и на монитор в Белия дом. Хоризонталната ос представяше времето: започваше от 1870-а и завършвайки с 2012-а.
Още преди ученият да започне да обяснява графиката, на Мор му призля. „Какво са измислили пък тези?“
— Още в края на деветнайсети век са направени сравнително точни измервания на силата и положението на подето на северния магнитен полюс. Тази графика показва преместването на полюсите по години.
Ърнест посочи дебелата червена линия, пресичаща диаграмата.
— Тук виждаме началото на фаза на по-бързо преместване. Вече започнало през хиляда осемстотин и седемдесета, по неизвестни причини то рязко се е ускорило през хиляда деветстотин и осма.
Проследи линията с показалка.
— А оттук наблюдаваме продължително постепенно забавяне, като през миналия век северният магнитен полюс се е премествал на юг приблизително с единайсет-дванайсет километра годишно. Темп, който през последните няколко години се ускори до около трийсет и два километра годишно.
Няколко щраквания с мишката и на екрана се появи втора графика, представяща силата на полето. Времевата ос обхващаше последните три хилядолетия.
— Както виждате, силата на полето е намалявала почти непрекъснато от пик, достигнат преди около две хиляди години. По данни от миналата година силата на магнитното поле на Земята е намаляла с трийсет и пет процента от този пик, като почти половината от този спад е от периода след хиляда деветстотин и осма.
Годината 1908-а звучеше познато на Мор, ала директорът на НИИ не се сещаше защо.
На дисплея се отвори трета диаграма, чиято хронологична ос започваше от 2009 година.
— Това е силата на полето през последните три години.
Мор се вторачи в екрана. Имаше два по-резки спада и два незначителни пика, но ако времевият индекс беше точен, той вече знаеше накъде клони ЦРУ.
Силата на полето бе намаляла с още пет процента през зимата на 2010-а, точно когато Даниел и оцелелите от нейната група бяха донесли бразилския камък във Вашингтон.
В края на ноември тази година се различаваше малък пик, съвпадащ с импулса в полярния кръг. Друг голям спад се наблюдаваше в отсрещния десен край на диаграмата. Мор предположи, че той е свързан с епизода отпреди няколко дни, същия момент, в който Даниел беше извадила втория камък от дъното на Мексиканския залив.
След последния спад магнитното поле на Земята бе отслабнало почти наполовина и се намираше в най-ниската си точка за последните петдесет хиляди години.
Освен ако данните не бяха подправени, дори самият Мор виждаше, че камъните са тясно свързани с отслабването на магнитното поле. Последното им изчисление за момента на тяхната поява дори съвпадаше с началото на отслабването.
В случай че Хендърсън още не е разбрал, експертът на ЦРУ нанесе решителния удар.
— Както виждате, господин президент, това рязко намаляване на силата на полето съвпада точно с два епизода: донасянето на камъка от Амазония и епизода отпреди две денонощия. И колкото и да е невероятно, наблюденията показват, че през последните пет месеца магнитният север се е преместил с над двеста двайсет и пет километра на юг — сто четирийсет и пет от които след двайсет и първи ноември.
Тъй като Мор смаяно мълчеше, думата взе Стекър.
— Според нас НИИ в известен смисъл са прави. Камъните черпят енергия от някакъв непонятен и невидим за нас източник, но ви уверявам, господин президент, че той не е в бъдещето, а тук, в настоящето. Тези камъни изчерпват нашето магнитно поле, което буквално изчезва пред очите ни. Всеки път щом хората на Мор намерят нов камък и го изкарат на открито, положението рязко се влошава.