— По дяволите? — изруга Хендърсън.
Стекър обаче не беше свършил.
— Най-много ме плаши това, господин президент, че камъните събират цялата тази енергия в себе си, може би я натрупват, и когато я освободят… Не знам за края на света, обаче това може да е краят на модерния електронен свят, какъвто го познаваме.
Мор се чувстваше като адвокат, когото са изненадали с някаква информация и иска да знае защо другата страна не я е споделила с него. Само че не се намираха в съда и никой не се интересуваше от неговата изненада. В известен смисъл това дори влошаваше положението. Експертите на ЦРУ бяха открили нещо, за което той и хората му не подозираха, и този факт го правеше да изглежда некомпетентен.
— Добре — каза Хендърсън. — Сега от практическа гледна точка: как ни се отразява отслабващото магнитно поле? Явно се е случвало и по-рано, нали? Наблюдава ли се масово измиране на видове като изчезването на динозаврите? — Той замълча за миг. — Арнолд?
Все още зашеметен, Мор вдигна очи и каза:
— Не, господин президент. Но нашият свят е различен от техния. Ние използваме електрическа енергия за абсолютно всички важни неща. А при отсъствието на магнитно поле ще бъдем изложени на слънчевия вятър.
— На слънчевия вятър ли?
— Да. Това е постоянен поток поляризирани частици, който ще унищожи електропреносните мрежи, компютрите, процесорите и всички други съвременни електрически уреди. Въпреки че няма да стопи Земята, както предполагат някои в Холивуд, едно силно слънчево изригване, явление, известно като изхвърляне на коронална маса, буквално може да ни върне в каменната ера. Или поне в края на деветнайсети век.
— И в крайна сметка ще се отрази върху човешката тъкан — прибави Стекър. — Ще се увеличат мутациите, ракът и други болести.
Президентът мълчеше, очевидно обмисляше казаното. После подаде неочаквана сламка на давещия се.
— Ти сигурно смяташ, че камъните са пратени, за да го предотвратят, нали?
Мор се оживи.
— Да, господин президент. Тези данни ме навеждат на точно такова заключение.
Стекър се намръщи.
— Колко си наивен, Арнолд! И след всичко това мислиш, че тези камъни са за наше добро? — Извади разпечатан лист и продължи: — От собствения ви превод: Децата не си взимат поука, затова трябва да бъдат наказани. Война на човек с човека, не ще расте вече храна, безкрайно кръв ще се лее, болест ще отнесе повечето. Денят на Черното слънце носи гибелта на човека. Пет катуна, сто години безкрайни убийства. Петдесет катуна, хиляда години болест и смърт. За да се сложи край на това, за всички трябва да има жертвоприношение.
Остави листа на масата.
— Тези неща са оръжия, Арнолд, бомби, пратени да ни унищожат бързо и чисто преди ние да сме унищожили света, в който ще съществуват те.
— Абсолютно нелогично е да смяташ, че можеш да се върнеш в миналото, да унищожиш огромната част от обществото и това да не ти окаже влияние — избухна Мор. — Твоят аргумент е абсурден, Стекър, и ако наистина беше достатъчно умен, за да проумееш собствените си думи, щеше да го разбереш.
Директорът на ЦРУ се наежи, но не отстъпи.
— Ако тези неща бяха предназначени да ни помогнат, защо са ги скрили? — възрази той. — Човек да не би да крие аптечката за първа помощ? Или пожарогасителя? Не, естествено, обаче крие мини, гранати и бомби. По дяволите, ако са искали това нещо да ни помогне, щяха да ни го пуснат в скута, а нямаше преди три хиляди години да го заровят в някакъв древен храм.
След тези думи се разрази истински ад. Мор крещеше на Стекър, двамата учени се караха, а президентът многократно настояваше за ред — като съдия в полудяла съдебна зала.
— Това е нелепо, по дяволите? — извика Мор. — Най-невероятното пътешествие в историята на човечеството, може би най-великото постижение на всички времена, а ти смяташ, че са го направили, за да унищожат собствените си прародители?!
— Стига си се самозалъгвал, Арнолд. Най-великите открития на човека са създадени с военна цел. Държави, континенти, религии — човек мобилизира всичко, с каквото разполага, всяка капка физическа, умствена и духовна енергия в борбата за самосъхранение.
Мор искаше да се защити, да отговори, ала не се сещаше за нищо смислено. При отсъствието на каквато и да е отбрана от негова страна Стекър продължи настъплението си.