— Значи искате да кажете, че нямаме избор, така ли? — попита президентът.
— Не, ни най-малко — възрази Ахига. — Разбира се, че имаме избор, обаче каквото и решение в крайна сметка да вземем, то ще ги накара да ни пратят камъните, било то за да ни унищожат или да ни спасят.
Мор се отпусна на мястото си и въздъхна. Дори Стекър мълчеше смаяно.
— Е, тази кръгова логика не ни е от особена полза — измърмори Мор.
— Знам — каза физикът, вдигна бутилката грейпфрут и отпи. — Точно затова си мълчах.
54.
Въпреки леко забавената електронно криптирана сателитна връзка от гласа на Мор Даниел разбираше, че положението се е влошило. И то не само заради геополитическите новини и вашингтонските интриги.
— Имам информация за Юрий — каза той. — Отчасти от мой източник, отчасти — да не повярваш — от Стекър, благодарение на високопоставен източник в руската Научна дирекция. Според мен е вярна.
— Какво има? — опасявайки се от най-лошото, попита Даниел.
— Ще ти кача данните, за да ги разгледаш на дисплея на телефона, но ето най-същественото. Юрий е роден точно извън най-тежко облъчената зона около Чернобил. Родителите му, които и да са били, не можели да се грижат за него, тъй като се родил с нервно-дегенеративно разстройство. Конкретната диагноза не е ясна, но е известно, че болестта безпощадно поразява нервните влакна. Отначало пациентът получава тикове и треперене, но това скоро се превръща в тремор и даже в припадъци. В третата фаза човек изгубва напълно двигателния си контрол, а в четвъртата неволевите мускули като сърцето престават да функционират и настъпва смърт.
Въпреки че бе ужасена, Даниел се сети да попита:
— Колко бързо прогресира болестта?
— При нормални условия третата фаза започва до пет години, а леталният изход настъпва максимум до десет.
Тя се замисли.
— Сигурен ли си? Защото изобщо не забелязвам много симптоми и освен ако не бъркаш нещо, Юрий вече би трябвало да е умрял.
— Нищо не бъркам — възрази Мор. — Юрий е още жив, защото руснаците са го подложили на необичайно лечение. В редки случаи агресивното директно електростимулиране на нервните влакна, гръбначния стълб или мозъчната кора забавя развитието на болестта.
— В мозъчната му кора е имплантирано нещо — каза Даниел и му обясни за откритието, което бяха направили в спешното отделение.
— Да, експериментирали са с него. И освен че е допринесъл за забавянето на развитието на заболяването или дори за частична ремисия, тъкмо този имплант явно е причина за способностите, които наблюдаваш. Затова Юрий вижда или усеща електромагнитни смущения.
Когато за пръв път бе чула, че с момчето са експериментирали, тя бе изпитала единствено отвращение, но сега гледната й точка се промени.
— Опитът очевидно е бил успешен. Поне физически.
— Не всичко е розово.
— Защо?
— След като анализирахме данните и доста странния произход на устройството, стигнахме до предположението, че това, което са имплантирали в мозъка на Юрий, не е медицински уред, а късче от руския камък, който е на разположение на Научната дирекция от петдесетте години на миналия век.
— Какво?! — Даниел не вярваше на ушите си.
— Изглежда, че руснаците отдавна са открили техния камък или поне останките от него.
— Какво искаш да кажеш?
— Вчера Стекър ме свари неподготвен. Неговите хора са свързали тези камъни с постоянното отслабване на земното магнитно поле. Майсторски ме преметнаха — добави презрително. — Очевидно са прави, поне в известен смисъл. Определено има връзка между камъните и отслабващото магнитно поле.
— Майтапиш ли се?
— Не — отвърна Мор. — Всеки път щом извадим поредния камък от земята, силата на полето намалява и настъпва промяна в положението на северния магнитен полюс.
Лейдлоу изведнъж се озова отново в карцера на Кан и чу Петров да разказва как корабът му изгубил ориентация и плавал на север вместо на юг, тъй като той се ориентирал само по компас. Не беше виновен Петров — полюсът се беше изместил. Даниел си спомни за излязлата им от строя навигационна система и преследващите ги акули. Сега знаеше причината: Юрий и имплантираното в мозъка му парченце камък. Слабият импулс на 21 ноември в Берингово море трябваше да е дошъл от него. Акулите ги бяха следвали, също както рибите чук в Мексиканския залив се бяха скупчили около нея, когато носеше камъка.