Като мърмореше ядосано, Миронов тръгна към кабинетите на персонала.
75.
10-и януари — 23:22
Том излезе от сейфа. Белите му дробове лакомо поемаха чистия въздух. Затвори вратата. Радостта му обаче беше кратка, защото чу, че някой идва. Стъпките спряха, последвани от изтракване, после се чуха пак. Очите му инстинктивно се стрелнаха към дръжката на вратата и той се запита дали Ренуик си е направил труда да я заключи.
Не искаше да рискува и затова се скри под чаршафа, с който беше покрита статуята, намираща се най-близо до вратата. Стъпките се приближиха. Голата статуя на Хермес беше протегнала ръце в полет и тънкият бял плат падаше до пода като палатка. Кърк затаи дъх — опасяваше се, че ако диша, чаршафът ще трепне. Носът му беше само на сантиметри от лозовия лист, поставен на най-стратегическото място на бога.
Дръжката изщрака и се превъртя. Вратата изскърца и се отвори. Том надникна през пролуката между платното и пода и видя обувки. Човекът влезе в стаята и спря само на няколко крачки от него. Сигурно оглеждаше помещението. Измърмори нещо на руски, обърна се и тръгна към изхода.
Стъпките му отново спряха. Този път човекът коленичи и Том видя протегната ръка. Показалецът се плъзна по пода… там имаше петно от кръвта на Търнбул.
Пазачът скочи и хукна към трезора, вече бе видял кървавите следи. Кърк се хвърли върху него, блъсна го със здравото си рамо и руснакът се стовари върху една от работните маси и изпъшка.
Том отчаяно се мъчеше да смъкне чаршафа, който се беше усукал около главата и ръцете му, преди пазачът да е извадил оръжието си. Но преди някой от двамата да успее да направи нещо, едно от големите шишета на работната маса се заклати и падна върху главата на руснака.
И се пръсна с трясък. Разхвърчаха се кафяви стъкла. Главата на пазача клюмна.
76.
10-и януари — 23:25
Григорий Миронов зави зад ъгъла — и в същия миг чу звук на строшено стъкло, последван от изщракването на ключалката на вратата на главното ателие за реставрация.
— Кой е там? — извика той и удари с юмрук по вратата. — Отвори!
Беше служил в Афганистан през осемдесетте години и въпреки че вече не беше в такава добра форма, все още знаеше какво да направи и не се страхуваше от никого и от нищо.
— Влизам — заяви той, но отговор не последва. Отново се чу звук на строшено стъкло.
Руснакът протегна ръка към тежката връзка ключове на колана си, трескаво ги претърси и пробва един, после друг.
Вратата се отвори.
Той нахлу в стаята, вдигнал фенерчето над главата си като палка. Вътре обаче нямаше никого. Пронизващ студен полъх върху врата му го накара да вдигне глава. Нарушителят беше избягал на покрива.
Усети под краката си нещо странно, погледна надолу и видя на пода влажно петно. Очите му проследиха дирята до източника й и се спряха на тялото на пазача, който се беше свлякъл на работната маса. Той се приближи до него, провери пулса му и го сложи да легне на пода, след това взе предавателя му да съобщи за инцидента.
— Трябват ми хора в отдела за реставрация — изкрещя в микрофона. — Има ранен пазач. Влязъл е нарушител.
След двадесет и пет секунди дотичаха десетина мъже с извадени оръжия.
— Какво се е случило? — попита старшият.
— Тази вечер дойдоха двама нови чистачи. Изпратих ги да почистят няколко галерии в Западното крило, но не са там. Мисля, че са подкупили някой от пазачите, за да ги пусне тук. Тръгнах да ги търся. Чух звук на строшено стъкло. — Той посочи разбития тавански прозорец.
— Ще ги познаеш ли, ако ги видиш?
— Естествено.
— Добре. Идваш с нас. Искам хора на покрива и всички изходи да се затворят. След това да претърсят всички стаи, докато намерим негодниците. Алексей?
— Да. — Младият пазач, който стоеше до вратата, пристъпи напред.
— Остани тук с Иван. Ще изпратя медицински екип.
— Слушам.
Пазачите и Григорий излязоха, а Алексей коленичи до Иван, разкопча яката му и почисти стъклата от главата му.
77.
23:28
Том клечеше зад работната маса и мислеше трескаво. Разбиването на капандурата беше убедило пазачите, че е избягал оттам. Номерът обаче щеше да ги заблуди само докато не се покатереха горе и не видеха, че на покрива няма никого. Трябваше да измисли начин да се измъкне от охраната и да напусне сградата, при това бързо.