Как щеше да се измъкне от реката, беше друг въпрос. Температурата беше под нулата и той щеше да се вледени за минути. Но какъвто и да беше рискът, куршумът в гърба, изстрелян от изпаднал в паника пазач, беше по-неприемлив като вариант.
Стъпи на перваза, пое дълбоко дъх, вдигна резето и отвори прозореца. В стаята веднага се разнесе оглушителна аларма и Том чу викове и тичащи стъпки.
Ритна императрицата. Белият мраморен бюст полетя надолу, разби с трясък леда и потъна в широката дупка.
Виковете и стъпките се приближаваха. Кърк погледна през рамо. Срещу него с насочени оръжия връхлитаха петима пазачи.
Първият куршум изсвистя покрай ухото му и се заби в мазилката. Време беше да изчезва. Въпреки опасността Том не се сдържа и махна на пазачите, а после скочи в тъмните води на канала.
78.
Фонтанка, Санкт Петербург
11-и януари — 00:16
Ледената вода го преряза като с нож и той рязко пое въздух, но не можа да напълни белите си дробове, защото потъна под леда. Инерцията го понесе към дъното на канала и той усети как меката тиня го сграбчва в обятията си. Заплува към желязната решетка — надяваше се, че се движи в правилната посока и че въздухът ще му стигне.
Опита се да отвори очи, за да види накъде плува, но ледената вода се впи в тях като нокти на хищна птица. Том стисна клепачи и ожесточено размаха ръце и крака.
Ударът по главата му показа, че се е издигнал до леда. Над него отекна пронизително свистене — куршуми, изстреляни от прозорците горе. За миг Том се зарадва, че ледът е дебел, но после си спомни, че го затваря като в капан.
Опита да се гмурне по-надълбоко, но краката не го слушаха. Имаше чувството, че студът се е увил около тях като дебело одеяло, което се опитва да изрита. Раненото му рамо се вцепени.
Кърк протегна здравата си ръка, докосна стената вляво, от страната на Ермитажа, и като се придържаше към нея, започна да се изтласква към реката. Мускулите му се схващаха, гърдите и гърлото му пламтяха, сърцето му блъскаше в гръдния кош, стомахът му се свиваше болезнено.
Всяко движение затягаше металния обръч около белите му дробове. Мускулите и органите му изнемогваха за кислород. Изведнъж го обзе странното чувство, че пада от голяма височина.
И в същия миг осъзна, че се дави. Зарита отчаяно… и докосна решетката пред себе си, студена и твърда като на затворническа килия. Спусна се надолу по нея. Остра болка прониза очите и ушите му. Стори му се, че се гмурка цяла вечност, но най-после намери пролука между дъното на канала и решетката, достатъчно широка, за да се провре, и мина отдолу. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Пред очите му затанцуваха звезди и светли петна.
Зарита пак, краката му едва се движеха. Речното корито беше меко и съблазнително. Светлините на Санкт Петербург успокояващо се отразяваха във водата като звезди от края на вселената. Всичко беше тихо и неподвижно.
Неочаквано от мрака се протегнаха две ръце и грубо го сграбчиха — и Том осъзна, че се издига към звездите. Зави му се свят, и в следващия миг го измъкнаха на повърхността и той се закашля. Възелът около сърцето му започна да се разхлабва.
— Издърпайте го на лодката.
Беше Виктор. Кърк осъзна, че го е хванала под мишниците и го влачи по гръб във водата.
Двама души веднага протегнаха ръце към него, измъкнаха го от водата и го увиха в одеяла.
— Тръгваме — каза Виктор.
Двигателят забръмча. Моторницата надигна носа си над водата и за секунди набра скорост. Корпусът от фибростъкло подскачаше по повърхността на Нева. Ермитажът се смаляваше в далечината.
— Според мен сме квит — каза Виктор.
Том кимна, трепереше от студ. После попита:
— Къде е Арчи?
— В американското консулство. Задържан е. А къде е Търнбул?
Кърк поклати глава.
— Убиха го.
79.
Фонтанка, Санкт Петербург
11-и януари — 00:46
Доминик чу гласове и надникна иззад ъгъла. Виктор водеше сериозен разговор с трима от хората си. Те слушаха съсредоточено и кимаха. Единият погледна през отворената врата на спалнята й и попита нещо. Тя проследи погледа му, усмихна се и каза: