Кърк не му обърна внимание и се втренчи в седналия служител.
— Арестували сте мой приятел, британски гражданин. Държите го тук. Искам да знам в какво е обвинен и да го видя.
— Разкарайте го — заповяда чиновникът. Безразличието му предполагаше, че много пъти се е справял с подобни положения. Морските пехотинци хванаха Том за ръцете и го поведоха към изхода.
— Пуснете ме — извика Кърк и се задърпа. Сгърчи се от болката в рамото.
— Един момент — чу се глас сред глъчката на развълнуваните посетители на консулството, които с интерес наблюдаваха какво става. Пехотинците спряха и обърнаха Кърк към гласа. — Искате да видите Арчи Конъли?
— Да — отвърна Том. — Познавате ли го?
— Разбира се. — Мъжът се усмихна и небрежно махна на морските пехотинци да отстъпят. Те пуснаха Том и отново заеха местата си до стената. Лицата им изобщо не трепнаха.
— Аз съм специален агент Пол Виджиано и може би ще ви помогна.
— Арчи тук ли е?
— О, да. Господин Конъли много любезно ни съдейства в разследването. Естествено, доброволно.
Кърк не каза нищо. Идеята, че Арчи доброволно съдейства на някого, особено на американци, беше абсурдна.
— Може ли да го видя?
Виджиано сви рамене.
— Разбира се. Хей, тъпако — извика той на чиновника, който преди секунди се беше опитал да изхвърли Том. — Запиши го, че влиза.
Мъжът се изчерви и кимна сковано.
Кърк получи ламиниран пропуск и последва Виджиано. Минаха през бронирана врата, където стоеше друг морски пехотинец, а после през лабиринт от мрачни кабинети, слязоха по някакви стълби и тръгнаха по тесен коридор с по три врати от двете страни.
— Той е тук. — Виджиано стигна до последната килия вляво и прокара карта през магнитно четящо устройство. Вратата избръмча и се отвори.
— Арчи? — Том влезе в стаичката.
— Здрасти, Том — усмихна се Арчи. — Забави се.
Лежеше на тясно легло и незаинтересовано прелистваше старо списание. Между устните му димеше цигара.
— Вие двамата очевидно имате да си говорите за много неща — студено каза Виджиано. — Ще се върна след няколко часа. Дано тогава вече сте готови да говорите.
И тресна вратата.
Том се вторачи в нея, после се обърна към Арчи.
— Чудесен план за бягство — недоволно измърмори Арчи. — Какво направи? Внесе лъжица да копаем тунел?
— Виджиано е наистина приятен тип, нали? — Том седна на леглото до него.
— Да бе! Трябваше да му търпя тъпотиите цяла нощ.
— Какво си направил според тях?
— Нищо особено. Само съм убил Лаше.
— Какво? Но нали се срещнахме с него само преди няколко дни!
— Да де. Смятат, че съм го убил точно тогава.
— И защо?
— По същата причина, поради която мислят, че съм убил и племенницата на Ламерс на следващия ден.
— И тя ли е мъртва? — ахна Том.
— Очевидно. Горката. — Арчи въздъхна. — Адски шибана история. Смятат, че се опитвам да скрия следите си.
— Какви следи? Това са пълни глупости. Не си направил нищо лошо.
— Знам. И ти го знаеш. За тях обаче аз не само съм замесен в кражба, която Лаше ме е накарал да извърша от някакъв музей в Щатите, но и съм отровил с газ група неонацисти и децата им, понеже съм ги бил наел да ми свършат работата. — Арчи говореше, вперил поглед в списанието. — Обвиняват ме в какво ли не. Може да ми припишат и убийството на Кенеди. Това вече ще е върхът.
— Това е абсурд! — възкликна Том ядосано и стана. — Как е възможно! — Млъкна и разсеяно зарита стената, от която като снежинки се отрониха няколко люспи бяла боя. — Макар че ти наистина беше в Щатите преди две седмици.
Арчи гневно хвърли списанието на коленете си.
— Не започвай пак!
— Какво прави там, Арчи?
— Прекаляваш.
— Сериозно? Те очевидно не мислят така. Защо не искаш да ми кажеш какво си правил там?
— Сериозно ли искаш да знаеш? Добре. Търсих часовник. Ръчен.
— Но ти не носиш часовник.
— Не за мен, а за теб. Трябваше да е изненада за рождения ти ден. Търсих го няколко месеца. Това е всичко.
Том се почувства неудобно.
— Съжалявам. Нямах представа…
— Вече имаш. И ти си проклет като тях. Винаги мислиш най-лошото. А аз се старая. Би трябвало да ми вярваш повече.
— Прав си. Извинявай. — Настъпи неловко мълчание, после Кърк се изкашля и се опита да смени темата. — И какво според тях си откраднал?