— Машина „Енигма“.
— Машина „Енигма“? — Том заинтригувано вдигна глава и гласът му изведнъж се оживи.
— Да. — Арчи го погледна и лицето му засия, когато прочете мислите му. — Нима смяташ, че…
— Защо не? Неонацистка организация. Шифровъчна машина от Втората световна война. Предполага се, че Лаше е замесен, и после го убиват. Едва ли всичко това е случайно съвпадение.
— Колекционерите вероятно проявяват интерес към „Енигма“, но инак за какво друго би могла да послужи?
— Да разкодира нещо — отвърна Кърк.
— Последната картина на Белак — промълви Арчи. — За това им трябва. На портрета сигурно е написано нещо. Трябва да се свържем с Кристенко и да вземем платното.
— За жалост вече е късно — горчиво отбеляза Том и му разказа накратко за случилото се през нощта — как е влязъл в Ермитажа и е взел картината, но после Ренуик му я е отнел и е убил Кристенко и Търнбул пред очите му.
— Значи картината и „Енигма“ са у него — въздъхна Арчи. — Ив момента вероятно Ренуик е близо до целта си, а ние нямаме нищо.
— Може би имаме — неочаквано заяви Кърк.
— Какво?
— Фотоапарат. Дадох го на Кристенко и го взех, когато бях в сейфа. Сигурно е повреден, но дискът със снимките трябва да се е запазил.
— Не разбирам…
— Той направи снимки на картината, за да докаже, че я е намерил. Ако ги имаме, портретът може да не ни е нужен.
— Обаче трябва да се измъкнем оттук.
— Лесно е да се каже. — Том тъжно кимна към тежката стоманена врата. — Имаш ли някакви идеи?
Преди обаче Арчи да успее да отговори, вратата се отвори и влезе Бейли.
81.
11-и януари — 09:27
Без да си прави труда да се представи, Бейли развълнувано се вторачи в Том.
— Разкажете ми за картината.
— Подслушвал си? — извика Кърк, ядосан по-скоро на себе си, че не е бил по-предпазлив.
Бейли кимна към една малка черна дупка в ъгъла на килията.
— Следях разговора ви, в случай че проявите небрежност. Не се тревожете. Изключих микрофона.
— Лъжеш. — Том го погледна недоверчиво.
— Защо не ми разкажете какво всъщност става?
— Няма да ти кажем нищо — изсумтя Арчи.
— Виж какво, здравата сте загазили. Моят шеф, Виджиано, ви е взел на мушка. Ако искате да се измъкнете оттук, трябва да ми кажете. И тогава може би ще ви помогна.
— И защо ще ни помагаш?
Бейли повдигна вежди.
— Да речем, че той прави нещата по свой начин, а аз по свой.
— Ти си пръв — бавно каза Том. — Какво мислите, че сме направили?
— От музея на АНС в Мериленд беше открадната машина „Енигма“ и един пазач беше убит. Получихме информация, че е замесена крайнодясна групировка от Айдахо — Синовете на американската свобода, — затова ги проверихме. Когато отидохме там, някой ги беше заключил в стая и беше заложил газ. Всички загинаха.
— Но как това ви доведе до мен? — попита Арчи.
— Имахме очевидец. Описа мъж, когото идентифицираха, че се е качил на самолет за Цюрих. Проверихме големите купувачи на вещи от войната и се появи името на Лаше, затова наблюдавахме хотела, където живее — където живееше всъщност. И след няколко дни се появи ти. Отговаряше на описанието.
— Не е възможно — заяви Арчи. — Аз бях в Ню Орлиънс. Дори не знам къде е Айдахо.
— Да видим какво имаш — поиска Том. — Покажи ни снимката.
Бейли бръкна в джоба си и извади сгънат лист. Кърк го разгърна, втренчи се замислено в лицето, после каза:
— Това може да е всеки.
— Не е всеки — възрази Арчи и грабна листа от ръцете му. — Това е болногледачът на Лаше.
— Болногледачът на Лаше? — недоверчиво попита Бейли. — Сигурен ли си?
— Не забравям физиономии. Мисля, че се казваше Хайнрих.
— Точно така — кимна Том. — Прилича малко на теб. Има горе-долу същото телосложение и подобна прическа.
— Какво е участието на Лаше? — попита Арчи.
— Предполагаме, че той е бил посредник за машината „Енигма“ — започна Бейли, гледаше неспокойно снимката. — И вие сте я откраднали и после сте я продали на него.
— Това е единственото ви правилно предположение — каза Кърк. — Макар че според мен Лаше е изпратил свой човек да открадне „Енигма“, а после някой друг е убил крайнодясната групировка и вероятно Лаше, за да им затвори устата.
— И кой е този някой друг? — попита Бейли.